Р. Бакър - Тъмнината, която предхожда

— Но наистина ли „ние“ сме в такава позиция, бабо? — отвърна Конфас, а синовното уважение бе изчезнало от тона му. — Помисли! Кои сме „ние“ в тази ситуация? Със сигурност не Икуреите. „Ние“ означава Хилядата храма. Майтанет размахва този чук — или си забравила? — докато ние просто сме се втурнали да оберем парчетата. Майтанет ни е превърнал в просяци, бабо! Дотук е сторил всичко по силите си да ни скопи. Затова и покани Алените кули, нали? За да не се налага да плаща цената, която бихме поискали за Имперския саик?

— Спести ми обясненията си за идиоти, Конфас. Още не съм старата изтъпяла глупачка, за която ме мислите. — Тя се обърна към Зерий и го изгледа със смразяващ поглед. Вероятно веселието му беше очевидно. — Значи Калмемунис, Тарсчилка и безбройни хиляди ще бъдат унищожени. Слабите в стадото са пожертвани. И после какво, Зерий?

Императорът не можеше да не се усмихне. Какъв план само! Дори великият Икурей Конфас бе възхитен! А Майтанет… От мисълта му се прииска да се разхили като имбецил.

— Какво после ли? Нашият шриах ще се научи на страх . Уважение. Всичките му претенции — всички жертвоприношения, химни и ласкателства — ще са били напразно. Както сама каза по-рано, майко, боговете не могат да бъдат подкупени.

— Но ти можеш.

Зерий се засмя.

— Разбира се, че мога. Ако Майтанет нареди на великите имена да подпишат договора ми, да се закълнат, че ще върнат всички стари провинции на империята, тогава ще им дам — той се обърна към племенника си и сведе глава — Лъва на Киют.

— Превъзходно! — извика Конфас. — Защо не го видях сам? Смачкай ги с една ръка, за да можеш да ги успокоиш с другата. Брилянтно, чичо! Свещената война ще бъде наша. Империята ще бъде възстановена!

Императрицата изгледа потомството си със съмнение.

— Какво ще кажеш, майко?

Ала погледът на Истрия се понесе към първия съветник.

— Необичайно мълчалив си, Скейос.

— Н-не е редно да говоря, императрице.

— Не? Но този безумен план е твой, нали?

— Мой е, майко — сопна се Зерий, подразнен от обвинението й. — Клетникът прекара безброй досадни седмици в опити да ме разубеди.

Още докато изговаряше думите, осъзна, че е сгрешил.

— Така ли било? И защо, Скейос? Колкото и да презирам теб, както и необосновано голямото влияние, което имаш върху сина ми, винаги съм смятала мисленето ти за стабилно. Какви наблюдения имаш, които би споделил с нас?

Скейос я изгледа безпомощно, но не продума.

— Боиш се за живота си, нали? — каза меко Истрия. — И така е редно. Присъдите на сина ми са сурови и напълно лишени от последователност. Но аз не се боя, Скейос. Старите жени са по-примирени със смъртта от старите мъже. Като създадеш живот на света, започваш да се виждаш като длъжник. Онова, което е дадено, се отнема. — Тя се обърна към сина си, извила устни в хищническа усмивка. — Което ме води към основната ми мисъл. От онова, което казва Конфас, Зерий, ти даваш на фанимите малко или почти нищо, като им осигуряваш първата половина на Свещената война.

Преглъщайки яростта си, императорът отвърна:

— Със сигурност сто хиляди живота са повече от „малко“, майко.

— О, но аз говоря за практическата страна на нещата, Зерий. Конфас твърди, че тези мъже са отпадъци, повече пречка, отколкото предимство. И след като Скаурас без съмнение също го знае, искам да те питам, мой скъпи сине, какво е поискал в замяна? Зная какво си взел, така че кажи ми, какво си дал ?

Зерий я изгледа замислено. Спомени за срещата му с кишаурима Малахет и мистичните му преговори със Скаурас се появиха в ума му. Колко студена му изглеждаше сега онази лятна нощ! Студена и пъклена…

Империята ще бъде възстановена… На всяка цена.

— Нека го опростя — продължи Истрия. — Кажи ми къде пада линията, Зерий. Кажи ми къде втората , по-полезна половина на Свещената война, ще бъде надвита по необходимост.

Зерий впи поглед в очите на Конфас. Но не видя омразната всезнаеща подигравателна усмивка, а разбиране — единственото място, където наистина имаше нужда да го види. Какво беше Шимех, сравнен с империята? Какво беше вярата, сравнена с имперската власт? Конфас бе застанал на страната на Нансуриума — на негова страна. Внезапно въздухът изглеждаше натежал от унижението на майка му. Той се опиваше от аромата.

— Това е война, майко. Както в игра на клечки, кой знае какви триумфи — или катастрофи — ни чакат в бъдеще?

Великата императрица го гледа дълго време, а лицето й беше тревожно безизразно под козметиката.