Р. Бакър - Тъмнината, която предхожда

Призрачните устни се раздвижиха, но императорът чу единствено далечен глас, говорещ в провлачения ритъм на киански. После истинската уста отдолу се раздвижи и каза:

— Чудесно предположение, Икурей. А аз те познах по монетите ти.

— И какво е това? Падиражахът ми праща едно от сапатишахските си псета, за да ми губи времето?

Отново смущаващото забавяне и разминаване между устни и гласове:

— Ти не си достоен за падиражаха, Икурей. И сам мога да счупя гръбнака на империята ти върху коляното си. Бъди благодарен, че падиражахът е благочестив и спазва договорите си.

— Всичките ни договори вече са под съмнение, Скаурас, сега, когато Майтанет стана шриах.

— Още една причина падиражахът да те отхвърли. Ти също си под съмнение.

Скейос се приведе и прошепна в ухото му:

— Попитайте го защо е цялото това представление, ако сте толкова незначителен. Езичниците се боят, Бог сред смъртни. Само заради това са дошли при вас.

Зерий се усмихна, сигурен, че старият съветник просто е потвърдил онова, което сам знае.

— Ако съм под съмнение, защо тогава са нужни тези невероятни усилия, хмм? Защо караш някой, който те превъзхожда, да бъде твой пратеник?

— Заради Свещената война, която ти и твоите братя-идолопоклонници ще поведете срещу нас. Защо иначе?

— И защото знаеш, че Свещената война е мой инструмент.

Призрачното лице се усмихна и Зерий чу далечен смях.

— Ти ще изтръгнеш Свещената война от ръцете на Майтанет, така ли? Ще я превърнеш в огромен лост, с който да отмениш вековете на поражения? Знаем за дребничките ти планове да обвържеш идолопоклонниците с твоя договор. И знаем за армията, която си пратил срещу скилвендите. Заговори на глупак — всички до един.

— Конфас обеща да павира пътя с главите на скилвендите от степта до краката ми.

— Конфас е обречен. Никой не притежава интелекта или могъществото, за да надвие скилвендите. Дори твоят племенник. Армията и наследникът ти са мъртви, императоре. Мърша. Ако нямаше толкова много инрити, струпани по бреговете ти, щях да дойда на коня си при теб още сега и да те накарам да отпиеш от меча ми.

Зерий стисна хораето, за да заглуши треперенето. Пред вътрешния му поглед се появи образът на Конфас, кървящ в краката на някой подивял скилвендски воин. И той му се наслади, въпреки ужаса, който би донесъл на империята. Тогава майка ми ще има само мен…

Гласът на Скейос отново прошепна в ухото му:

— Той лъже, за да ви изплаши. Едва тази сутрин получихме вест от Конфас и всичко беше наред. Спомнете си, Бог сред смъртни, че скилвендите смазаха кианците само преди осем години. Скаурас изгуби трима синове в тази експедиция, включително Хасжинет, най-големия. Смушкайте го. Ядосайте го! Разгневените хора правят грешки.

Но той, разбира се, вече беше обмислил това.

— Ласкаеш се, ако мислиш, че Конфас е глупав като Хасжинет, Скаурас.

Призрачни очи примигнаха над празни ямки.

— Битката на Зиркирта беше голям удар за нас, да. Ала вие скоро ще споделите този удар. Опитваш се да ме нараниш, Икурей, но просто предсказваш собственото си унищожение.

— Нансуриумът е преживял много по-големи загуби и е оцелявал — каза Зерий.

Но Конфас не може да изгуби! Поличбите!

— Така е, Икурей. Признавам ти тази малка утеха. Единият Бог знае, че вие, нансурите, сте упорит народ. Дори бих допуснал, че е възможно Конфас да успее там, където собственият ми син се провали. Не смея да подценявам този змиеукротител. Беше мой заложник в продължение на четири години, нали си спомняш? Но нищо от това не превръща Свещената война на Майтанет в твой инструмент. В ръцете си нямаш чук, който да вдигнеш над главите ни.

— Ето, че грешиш, Скаурас. Мъжете на Бивника знаят за твоя народ по-малко дори от Майтанет. Разберат ли, че воюват не само срещу теб, но и срещу твоите кишаурими, водачите на Свещената война ще подпишат договора ми. Ще имат нужда от школа, а тази школа по стечение на обстоятелствата ми принадлежи.

Безплътните устни се разтегнаха в усмивка над тънката линия на устата на Малахет.

Отново прозвуча неземният далечен глас:

— Хеша? Еджору Саика? Матанати йескути каа…

— Какво? Имперският саик? Мислиш, че твоят шриах ще ти предостави Свещената война заради Имперския саик? Майтанет наистина е избол очите ти в Хилядата храма! Виждаш ли, Икурей? Виждаш ли най-сетне колко бързо плават пясъците под краката ти?

— Какво искаш да кажеш?

— Дори ние знаем повече за плановете на прокълнатия ви шриах от теб.