Р. Бакър - Тъмнината, която предхожда

Зерий имаше проблем с дишането. Защо пращат кишаурим? Да ме убие?

Посланикът свали качулката си и тя се спусна настрани по раменете му. После сведе ръце и робата му падна на земята, разкривайки дългото шафранено расо, което носеше отдолу. Плешивото му теме беше шокиращо бледо, а в центъра на лицето му се виждаха двете черни ями под веждите. Безоките лица винаги изнервяха Зерий, винаги му напомняха за мъртвия череп под изражението на всеки човек, ала знанието, че този мъж въпреки всичко вижда , събуждаше дращене в гърлото му, което не можеше да се премахне с преглъщане. Точно както му бяха разказвали детските му учители, около врата на кишаурима се беше увила змия — шигекска солна пепелянка, черна и блестяща, сякаш покрита с масло, с постоянно стрелкащ се език и сурогатни очи, разположени близо до дясното ухо на жреца. Незрящите ями останаха насочени върху Зерий, но главата на пепелянката се въртеше във всички посоки, оглеждайки целия двор и методично душейки въздуха.

— Виждаш ли го, Семемкетри? — изсъска Зерий под нос. — Виждаш ли белега на магията?

— Никакъв — отвърна магьосникът; гласът му бе стегнат от страх да не го чуят.

Очите на змията се задържаха за момент върху тъмните порти, които обграждаха двора, сякаш преценяваше каква опасност представляват сенките в тях. После, като кормило, въртящо се на добре смазана панта, се обърна към Зерий.

— Аз съм Малахет — каза кишауримът на перфектен шеик. — Осиновен син на Кисма от племето индара-кишаури.

— Ти си Малахет? — възкликна Семемкетри. Още един пробив в протокола. Зерий не му бе дал позволение да говори.

— А ти си Семемкетри. — Безокото лице кимна, но змийската глава остана неподвижна. — Почитания на стария враг.

Зерий почувства как върховният учител до него застива.

— Императоре — промърмори магьосникът, — трябва да напуснете веднага. Ако това наистина е Малахет, значи сте в огромна опасност. Всички сме в огромна опасност!

Малахет… Бе срещал името преди в един от докладите на Скейос. Онзи, чиито ръце са белязани като на скилвенди.

— Значи трима не са достатъчни — отвърна Зерий, необяснимо зарадван от страха на върховния учител.

— Малахет отстъпва само на Сейокти сред кишауримите. И само защото пророческият закон забранява хора, които не са кианци, да встъпват в длъжността на ересиарха. Дори кишауримите се боят от силата му!

— Върховният учител казва истината, Бог сред смъртни — добави Скейос тихо. — Трябва да напуснете веднага. Нека аз преговарям на ваше мяс…

Ала Зерий не им обърна внимание. Как можеха да се боят като зайци, когато самите богове им бяха осигурили победа?

— Добра среща, Малахет — каза той, изненадан от това колко сигурен звучи гласът му.

След кратка пауза, Генкелти излая:

— Стоиш в присъствието на Икурей Зерий III, императора на Нансур. На колене, Малахет!

Кишауримът поклати пръст, а пепелянката се разлюля подигравателно с него.

— Фанимите коленичат само пред Единствения, пред Бога-що-е-сам.

Дали поради рефлекс или от глупост, Генкелти вдигна юмрук, за да удари мъжа. Зерий го спря с протегната длан.

— За този случай ще забравим протокола, капитане — каза той. — Езичниците ще коленичат пред мен достатъчно скоро. — Той стисна в юмрук дланта, държаща хораето, следвайки неясния импулс да го скрие от очите на змията. — За преговори ли си дошъл? — обърна се към кишаурима.

— Не.

Семемкетри изруга като войник.

— Тогава защо си тук? — попита Зерий.

— Дойдох, императоре, за да можеш да преговаряш с друг.

Зерий примигна.

— С кого?

За миг сякаш Гвоздеят на Небесата проблесна от челото на кишаурима. В мрака на портите се чу вик и императорът вдигна ръце пред себе си.

Семемкетри запя нещо неразбираемо, което предизвикваше световъртеж. Около тях се образува глобус, оформен от призрачни нишки син огън.

Но нищо не се случи. Кишауримът стоеше все така неподвижен. Змийските очи блестяха като въглени на светлината на огъня.

Тогава Скейос възкликна:

— Лицето му!

Наложено върху подобните на череп черти на Малахет като призрачна маска, се виждаше нечие чуждо лице — обрулен киански воин, който още носеше белега на пустинята по ястребовите си черти. Преценяващи очи се взираха от празните ями на кишаурима, а от брадичката му се спускаше призрачна брада, сплетена по модата на кианските големци.

— Скаурас — каза Зерий. Никога преди не бе виждал мъжа, но по някакъв начин знаеше, че пред него е сапатишах-губернатора на Шигек, езическият бандит, с когото Южните армии воюваха вече четири десетилетия.