Р. Бакър - Тъмнината, която предхожда

— Но дали това означава, че ти контролираш Майтанет, или че Майтанет контролира теб?

Зерий вече можеше да признае, че през последните месеци е подценявал този нов шриах. Ала повече нямаше да повтори тази грешка с подобен демон. Не и сега.

Той осъзна, че Майтанет е видял колко обречен е нансуриумът. През последния век и половина онези, разполагащи със знание и сила в пределите му, очакваха катастрофата — новината, че скилвендските племена са се обединили както в древността и се носят към бреговете. Именно така бе паднал Киранеас преди две хиляди години, и по същия начин бе загинала Ценейската империя почти хилядолетие по-късно. И Зерий бе сигурен, че точно така ще умре и нансуриумът. Именно тази неизбежност, в комбинация с Киан — нация от езичници, която трупаше мощ, докато Нансур отслабваше — истински го ужасяваше. След като скилвендите си тръгнеха, а те винаги си тръгваха, кой щеше да спре кианците да изтрият от лицето на света размътената кръв на Киранеас, да отрежат трите Сърца на Бога: Сумна, Хилядата храма и Бивника?

Да, този шриах беше коварен. Зерий вече не съжаляваше за провала на убийците си. Майтанет му бе дал чук, за какъвто не беше и мечтал — Свещена война.

— Нашият нов шриах — каза той — е доста надценяван.

Нека си мисли, че ме контролира.

— Но какво печелиш, Зерий? Дори и ако големите играчи в Свещената война приемат исканията ти, нали не мислиш, че ще пролеят кръвта си в името на Имперското слънце? Дори и подписан, договорът ти е без стойност.

— Грешиш, майко. Дори да нарушат клетвата си, договорът не е без стойност.

— Тогава защо , Зерий? Защо е този луд риск?

— Стига, майко. Нима си остаряла чак толкова?

За момент той получи нетипично проникновение как точно изглеждат събитията в нейните очи: меркантилното и съответно невероятно изискване всеки върховен благородник в Свещената война да подпише договора му; пращането на най-голямата нансурска армия, събирана за последното поколение, не срещу езичниците от Киан, а срещу много по-древния и своенравен враг, скилвендите. Как ли само я бяха изнервили тези две неща! С планове, грандиозни като неговите, логиката винаги беше скрита.

Зерий не беше толкова глупав, за да си мисли, че е равен на предшествениците си по силата на оръжието или духа си. Не, Икурей Зерий III не беше глупак. Настоящата епоха бе различна и за нея бяха нужни други видове сила. Великият човек днес намираше оръжията си в други хора и в точните изчисления на предстоящи събития. Зерий сега притежаваше и двете: безценния му племенник Конфас и Свещената война на лудия шриах. И с тези два инструмента щеше да спечели отново империята.

— Какъв е планът ти, Зерий? Трябва да ми кажеш!

— Болезнено е, майко, нали? Да стоиш в сърцето на империята, а да си глуха за ритъма му… и то след като цял живот си го била като барабан!

Но вместо да изразят ярост, очите й се разшириха рязко в осъзнаване.

— Договорът е просто претекст — ахна тя. — Нещо, което да те защити от шриалска анатема, когато…

— Когато какво , майко? — Зерий огледа нервно малката тълпа, която ги заобикаляше. Това място не беше подходящо за подобен разговор.

— Затова ли прати внука ми към смъртта му? — извика тя.

Ето го най-накрая истинският й мотив за този предателски разпит. Обичният й внук, бедният скъп Конфас, който в същия този миг водеше армията си някъде из степта Джиюнати в търсене на злокобните скилвенди. Това беше онази Истрия, която Зерий познаваше и презираше: лишена от всякакви религиозни вярвания, но обсебена от наследството си, от съдбата на дома Икурей.

Конфас трябваше да бъде Възстановителят, нали, майко? Не мислеше, че съм способен на подобно величие, нали, стара кучко!

— Пресягаш се твърде надалеч, Зерий! Опитваш се да сграбчиш твърде много!

— Ах, а за момент си мислех, че разбираш.

Той каза последното с разсеяна сигурност, ала всъщност до голяма степен й вярваше — достатъчно, за да му се налага да изпива половин гарафа неразредено вино всяка нощ, за да заспи. Днес предполагаше, че ще му трябва дори повече след инцидента с птиците…

— Разбирам достатъчно добре — отсече Истрия. — Водите ти не са достатъчно дълбоки, Зерий, за да не може една старица да прецапа през тях. Надяваш се да изнудиш мъжете на Бивника да подпишат твоя договор, не защото очакваш да ти отстъпят завоеванията си, а защото очакваш после да водиш война с тях . Със своя договор ще си неуязвим за шриалска анатема, когато покориш жалките и лишени от войници феодални владенийца, които ще изникнат от пепелта на Свещената война. И затова си пратил Конфас на така наречената наказателна експедиция срещу скилвендите. Планът ти се нуждае от войски, които не можеш да събереш, докато си принуден да пазиш северните провинции.