Р. Бакър - Тъмнината, която предхожда

— Гледах аудиенцията ти с Калмемунис — каза тя кротко. — Катастрофално. Точно както ти казах, нали, мой богоподобни сине?

Усмивката й набразди козметиката около устните й с малки пукнатинки. Зерий изпита физически копнеж да целуне тези устни.

— Предполагам, майко.

— Тогава защо настояваш да продължаваш с тази лудост?

И сега този пореден странен развой. Майка му, която спори със здравия разум.

— Лудост ли, майко? Договорът ще възстанови империята.

— Но ако глупак като Калмемунис не може да бъде излъган да го подпише, каква надежда има твоят договор, а? Не, Зерий, най-добре ще служиш на империята, ако служиш на Свещената война.

— Нима Майтанет е омаял и теб, майко? Как можеш да омаеш вещица?

Смях.

— Като предложиш да унищожиш враговете й, как иначе?

— Но целият свят е твой враг, майко. Или греша?

— Целият свят е враг всекиму, Зерий. Ще е добре да запомниш това.

С периферното си зрение мерна един страж, който се приближи до Скейос и прошепна нещо в ухото му. Неговите авгури твърдяха, че хармонията е музикална. Тя изискваше човек да е настроен към нюансите на всяко обстоятелство. Зерий беше от онези, които нямаха нужда да гледат нещата, за да ги виждат. Притежаваше изтънчено умение да подозира.

Старият съветник кимна, а после хвърли бърз поглед към своя император. В очите му се четеше тревога.

Дали заговорничат? Това предателство ли е? Ала той отхвърли тези мисли; твърде често му минаваха през ум, за да им се довери.

Сякаш надушила причината за разсейването му, Истрия се обърна към съветника.

— Какво ще кажеш ти, Скейос? Какво мислиш за инфантилната злоба на сина ми?

— Злоба? — извика Зерий. Защо го провокираше така? — Инфантилна?

— А какво друго? Ти отхвърляш даровете на Курвата. Първо Съдбата ти дава този Майтанет и въпреки съвета ми ти се опитваш да го убиеш. Защо? Защото не го притежаваш. После ти дарява Свещената война — чук, с който да смажеш наследствения ни враг! И тъй като не я притежаваш, се опитваш да унищожиш и нея! Това са капризи на дете, а не планове на хитър император.

— Повярвай ми, майко, опитвам се да насоча, а не да унищожа Свещената война. Чуждестранните псета ще подпишат договора ми.

— С твоята кръв! Нима си забравил какво се случва, когато сродиш празни кореми с фанатични сърца? Това са агресивни мъже, Зерий. Мъже, опиянени от вярата си. Мъже, които действат , когато се сблъскат с унижение! Наистина ли очакваш да търпят твоето изнудване? Рискуваш самата империя, Зерий!

Да рискува империята? Не. На северозапад, където се виждаха планините, живееха малцина нансури, толкова голям бе страхът им от скилвендите. А на юг всички „стари провинции“, принадлежали някога на Нансуриума във връхната точка на могъществото му, бяха поробени от езическия Киан. Сега фанимските барабани ехтяха сред някогашните територии на империята, призовавайки хората да почитат лъжепророка Фейн. Сега крепостта Асгилиох, която древните киранейци бяха издигнали, за да ги пази от Шигек, отново бе станала граница. Той не рискуваше империята, а само нейната бледа имитация. Империята беше наградата, а не залогът.

— За щастие твоят син не е чак толкова изглупял, майко. Мъжете на Бивника няма да умрат от глад. Ще ядат от моята паница, но ден за ден. Не възнамерявам да им откажа провизиите, нужни за да живеят, само онези, необходими, за да потеглят на поход.

— Ами Майтанет? Какво ще правиш, ако той ти нареди да ги снабдиш?

Когато се стигнеше до Свещена война, древната конституция задължаваше императора да следва повелята на шриаха. Зерий беше длъжен да снабди воините с всичко необходимо, или рискуваше да бъде анатемосан.

— Ах, но нима не виждаш, майко, той не може да направи това. Шриахът знае не по-зле от нас, че тези мъже на Бивника са глупаци, че в техните очи самият Бог им е повелил да отхвърлят езичниците. Ако аз снабдя Калмемунис с всичко необходимо, той ще е потеглил до няколко дни, сигурен, че може да унищожи фанимите само с жалкото си домочадие. Майтанет ще се прави на разгневен, разбира се, но тайно ще ликува от това, което правя, знаейки, че то печели на Свещената война нужното й време да събере войските си. Защо иначе мислиш, че нареди сборът да стане в Момемн, а не около Сумна? Ако изключим това, че тежестта ще падне върху моята кесия, шриахът е знаел , че ще направя това.

Тя се сепна, а очите й се присвиха преценяващо. Душа, толкова змийска, колкото нейната, не можеше да пропусне да оцени тънкостта на подобен ход.