Р. Бакър - Тъмнината, която предхожда

Страхът сграбчи вътрешностите му.

— Ах — каза Истрия с жестока усмивка, — едно е да репетираш планове в блатото на душата си, а съвсем друго да ги чуеш от устните на друг, нали така, глупаво мое момче? Все едно да слушаш как шутът имитира гласа ти. Звучи ли ти глупаво сега, Зерий? Звучи ли побъркано ?

— Не, майко — успя да каже той с някакво подобие на увереност. — Просто смело.

— Смело? — извика тя, сякаш думата бе отприщила някаква лудост в нея. — В името на боговете, как ми се иска да те бях удушила в люлката! Толкова тъп син! Ти ни обричаш, Зерий, не го ли виждаш! Никой, нито сред върховните крале на Киранеас, нито сред аспект-императорите на Ценей, не е побеждавал скилвендите на тяхна територия. Те са народът на войната , Зерий! Конфас е мъртъв! Цветето на твоята армия е мъртво. Зерий! Зерий! Заради теб ще ни застигне катастрофа!

— Не, майко! Конфас ме увери, че може да се справи! Той е изучавал скилвендите повече от всеки друг! Знае слабостите им!

— Зерий. Мили мой глупако, не виждаш ли, че Конфас е още дете? Гениален, безстрашен, красив като бог, но все пак дете… — Тя сграбчи бузите си и започна да ги дере. — Ти уби детето ми! — изпищя.

Логиката й, а може би просто ужасът, който явно изпитваше, го помете със силата на приливна вълна. Зерий паникьосано огледа другите хора на терасата и видя страха на майка си, изписан по лицата им. Тогава осъзна, че винаги е бил там. Те не се бояха от Икурей Зерий III, а от онова, което бе сторил!

Наистина ли съм унищожил всичко?

Той залитна. Нечии кокалести ръце го задържаха. Скейос. Скейос! Той разбираше какво е направил императорът му. Беше съзрял величието! Гениалността!

Завъртя се рязко и сграбчи стария съветник за робата му. Разтърси го толкова яростно, че брошката му, златно око със зеница от оникс, се откопча и издрънча по пода.

— Кажи ми, че виждаш! — извика Зерий. — Кажи ми!

Сграбчил робата си, за да й попречи да се свлече, старецът задържа очите си покорно сведени.

— З-залогът е голям, Бог сред смъртни. Само след като хвърлим клечиците, ще знаем.

Да! Това беше!

Само след като хвърлим клечиците…

От очите му бликнаха сълзи. Той стисна съветника за бузите и се изненада от това колко груба е кожата му. Майка му не му беше казала нищо ново. Винаги бе знаел, че е заложил всичко. Колко часове бяха обмисляли плана с Конфас? Колко пъти се бе удивлявал на стратегическия гений на племенника си? Империята никога не бе притежавала екзалт-генерал като Икурей Конфас. Никога!

Той ще надвие скилвендите. Ще покори народа на войната! И на Зерий му се стори, че вижда всичко с невъзможна сигурност. Звездата ми влиза в Курвата, обвързана с двете поличби на Гвоздея на Небесата…

Птица се изсра върху мен!

Свали ръцете си до раменете на Скейос и остана поразен от великодушието на жеста. Колко ли ме обича той. Погледна към Генкелти, Нгарау и останалите и внезапно причината за страха и съмнението им му се видя очевидна. Обърна се към майка си, която бе паднала на колене.

— Ти — и всички вие — си мислите, че виждате човек , който е направил луд облог. Но хората са крехки, майко. Хората се провалят.

Тя го зяпна. Гримът около очите й се бе размазал от сълзи.

— А нима императорите не са хора, Зерий?

— Свещеници, авгури и философи ни учат, че всичко, което виждаме, е дим. Човекът, който съм аз, е само дим, майко. Синът, когото си родила, е просто моята маска, още една маскировка, която съм избрал за това изморително представление от кръв и сперма, което наричаш живот. Аз съм онова, което ми каза да бъда! Император. Божествен. Не дим, а огън .

При тези думи Генкелти падна на колене. След краткотрайно колебание и другите го последваха.

Ала Истрия сграбчи ръката на евнуха си и се изправи на крака, като през цялото време го зяпаше.

— А ако Конфас умре в дима, Зерий? Ако скилвендите излязат от този дим и изгасят твоя „огън“, тогава какво ще стане?

Той с мъка удържа яростта си.

— Краят ти приближава и ти си се вкопчила в дима, защото се боиш, че няма нищо друго. Страх те е, майко, защото си стара, а нищо не обърква така, както старостта.

Истрия го изгледа надменно.

— Възрастта ми е мой проблем. Нямам нужда от глупаци, които да ми го припомнят.

— Не. Предполагам, че циците ти не те оставят да забравиш.

Истрия изкрещя и се хвърли към него, както бе правила в детството му. Ала нейният гигантски евнух, Писатулас, я удържа, хващайки тънките й ръце в огромните си пестници. После поклати бръснатата си глава в ужасено изумление.