Р. Бакър - Тъмнината, която предхожда

Конрийският палатин примижа въпросително към Зерий, а после се наведе, за да прочете тежкия документ.

Изминаха няколко секунди. Накрая императорът попита:

— Четете ли шеик?

Калмемунис го изгледа ядно.

Трябва да внимавам повече , осъзна Зерий. Малко неща бяха по-трудно предвидими от хора, които са едновременно глупави и обидчиви.

— Чета шеик. Но не разбирам.

— Това не е приемливо — каза Зерий и се приведе напред на трона си. — Вие сте първият човек с истински ранг, който се присъединява към Свещената война, лорд Калмемунис. Жизненоважно е да се разбираме напълно ясно, не мислите ли?

— Определено — отвърна палатинът със сковано изражение и тон, като на човек, който се опитва да запази достойнство в състояние на пълно объркване.

Зерий се усмихна.

— Добре. Нансурската империя, както добре знаете, воюва срещу фанимите, откак първите киански племена са дошли с вой от пустините. Поколения наред ние се бием с тях на юг, така както се бием със скилвендите на север, и губим провинция след провинция пред фанатичния им устрем. Еумарна, Зераш, дори Шигек — загуби, платени с жертвата на хиляда хиляди нансурски синове. Всичко това, което сега е Киан, някога е принадлежало на моите имперски предшественици, палатине. И тъй като това, което съм аз сега, Икурей Зерий III, е просто лицето на един божествен император, всичко, което днес се нарича Киан, някога е принадлежало на мен .

Зерий спря за момент, развълнуван от собствените си думи и от резонанса на гласа си в простора от полиран мрамор. Как можеха да отрекат ораторското му въздействие?

— Договорът пред вас, лорд Калмемунис, просто ви обвързва, както е редно да бъдат обвързани всички хора, към истината. А истината — която не подлежи на отрицание — е, че всички протекторати на Киан са всъщност провинции на Нансурската империя. Като се подпишете в този договор, вие се заклевате да поправите една древна злина. Заклевате се да върнете всички земи, освободени от Свещената война, на техния законен собственик.

— Какво е това? — попита Калмемунис. Почти трепереше от подозрение. Това не беше на добре.

— Както казах, това е документ, чрез който се заклевате да…

— Чух ви и първия път — излая палатинът. — Нищо не са ми казали за това! Шриахът позволил ли го е? Майтанет ли нареди подобно нещо?

Слабоумният дебил имаше наглостта да прекъсва него ? Икурей Зерий III, императорът, който щеше да възстанови Нансуриума? Непростимо!

— Генералите ми ме информират, че сте довели около петнадесет хиляди мъже със себе си, палатине. Със сигурност не очаквате да приютя и кърмя толкова много хора за нищо , нали? — Думата „кърмя“ привлече вниманието му и той не се стърпя да добави: — Империята няма толкова много цицки, мой конрийски приятелю.

— Аз… аз не съм чул нищо такова — запелтечи Калмемунис. — Трябва да се закълна всички езически земи, които завоювам, да ми бъдат отнети? Да се дадат на вас ?

Набитият офицер до него не можеше да се сдържа повече.

— Не подписвайте нищо, лорд палатине! Обзалагам се, че шриахът също не е чувал нищо за подобен документ.

— А кой сте вие? — попита остро Зерий.

— Криятес Зинемус — отвърна стегнато мъжът. — Лорд маршал на Атремпус.

— Атремпус… Атремпус. Скейос, кажи ми моля те, защо името ми звучи толкова познато?

— Разбира се, Бог сред смъртни. Атремпус е сестра на Атиерзус, крепостта, която школата на Завета е отпуснала на дома Нерсей. Лорд Зинемус е близък приятел на Нерсей Прояс… — Старият съветник спря за един кратък миг, без съмнение, за да позволи на своя император да осмисли значението на казаното, — … и негов учител по меч от детинство, ако не греша.

Разбира се. Прояс не можеше да е толкова глупав, та да позволи на един имбецил, особено могъщ като Калмемунис, да преговаря сам с дома Икурей. Беше пратил бавачка. Ах, майко , помисли той, всички в Трите морета знаят нашата репутация.

— Лорд маршале — каза Зерий, — забравяш мястото си. Моят отговорник по протокола не те ли инструктира да мълчиш?

Зинемус се засмя и поклати тъжно глава.

— Предупредиха ни, че това може да стане, господарю — каза той на Калмемунис.

— Какво са ви предупредили, маршале? — извика Зерий. Това беше недопустимо.

— Че домът Икурей ще си играе игри със светини.

— Игри? — възкликна Калмемунис и се завъртя отново към Зерий. — Игри със Свещената война ? Аз дойдох пред вас с открито сърце, императоре, като един мъж на Бивника при друг, а вие играете игри?