Р. Бакър - Тъмнината, която предхожда

Хилядата храма бяха призовали Майтанет и Майтанет беше дошъл.

Възможно ли е Консултът да е усетил тази празнина? И да те е създал, за да я запълниш?

Самата мисъл за думата, за Консулта, накара Акамиан да застине. Безбройни кошмари бяха изпълнили името с толкова много омраза, с толкова много ужас, че то се бе превърнало във фокус за съществуването му не по-малко от собственото му име.

Мислите му бяха пометени от вибрацията на тълпата. За няколко мига самият въздух трепереше от виковете. Почувства, че му причернява, а гърдите и лицето му изстинаха. Шумът на тълпата изтъня и утихна. Чу нещо неразличимо, но бе сигурен, че това е гласът на Майтанет . Още гръмотевици. Хората се мъчеха да докоснат далечния образ с пръстите си. Той се опита да се бори с влажната хватка на заобикалящата го човешка маса, усети как гърлото му пулсира, усети паренето на повръщано.

Треската…

После ръцете го поеха и непознати го вдигнаха на повърхността на тълпата. Длани и пръсти, които го докосваха — толкова много и толкова леки, в един момент бяха там, а после ги нямаше. Усещаше как слънцето изгаря черната му брада и солта по бузите му. Мерна нечия надиплена и напоена от пот роба, коса, кожа… земя от лица, които наблюдаваха преминаването на сянката му. По вътрешното небе от полузатворени очи слънцето бе опръскано от сълзи и той чу глас, ясен и топъл като есенен следобед:

— Само по себе си фанимството е обида към Бог. Но фактът, че правоверните, инритите, толерират това светотатство, е достатъчен, за да разпали гнева му в ярък пламък срещу нас!

Докато тялото му беше проснато върху дланите под слънчевите лъчи, Акамиан изпита трескаво удивление от звука на този глас. Какъв глас само! Той докосваше чувства и мисли, вместо уши, с интонация, майсторски насочена към подбуждане и разпалване на гнева.

— Тези хора, тези кианци , са скверна раса, последователи на лъжовен пророк. Лъжовен пророк , деца мои! Бивникът ни казва, че няма по-велика абоминация от лъжовния пророк. Никой не е толкова гнусен, така зъл, както онзи, който се подиграва с гласа на Бог. Ала ето, че ние подписваме договори с фанимите; купуваме коприна и тюркоаз, които са минали през нечистите им ръце. Търгуваме злато за коне и роби, отгледани в продажните им конюшни. Но правоверните няма да се докосват повече до курвенски народи! Правоверните няма да потъпкват гнева си в замяна на дрънкулки от езически земи! Не, деца мои, ние ще им покажем нашата ярост ! Ще отприщим срещу им Божественото възмездие !

Акамиан се разлюля насред гръмотевичните викове на тълпата, подхвърлян от длани, които по-скоро искаха да се стиснат в юмруци, от ръце, които копнееха да удрят, а не да вдигат.

— Не! Повече няма да търгуваме с езичниците. От този ден насетне ще заграбваме ! Инритите никога повече няма да търпят подобна скверност! Ще прокълнем онова, що е прокълнато! ЩЕ! ПОВЕДЕМ! ВОЙНА!

И гласът се приближи, сякаш безбройните ръце, които носеха Акамиан, не можеха да сторят нищо друго, освен да го отнесат до източника на подобни думи — думи, които бяха отдръпнали булото на бъдещето с жестоко обещание. Свещена война.

— Шимех! — извика Майтанет, сякаш това име лежеше в основата на цялото страдание на света. — Градът на Късния пророк е в ръцете на езичниците. В нечисти, богохулни ръце! Светата земя на Шимех се е превърнала в сърцето и душата на чудовищно зло. Кишауримите! Кишауримите са превърнали Джутерум — благословения хълм! — в леговище на невъобразими церемонии, в свърталище на порочни и греховни ритуали! Амотеу, свещената земя на Късния пророк, Шимех, свещеният град на Инри Седжен, и Джутерум — благословеното място на Възнесението, до един са се превърнали в дом на безкрайни престъпления. На отвратителни грехове! Ние ще си върнем тези блажени имена! Ще прочистим светите земи! Ще посветим ръцете си на кървавото дело на войната! Ще поразим езичниците с ръба на острите си мечове. Ще ги пронижем с върха на дългите си копия. Ще ги изпепелим с агонията на свещения огън! Ще воюваме и ще воюваме, докато ШИМЕХ БЪДЕ ОСВОБОДЕН!

Масите избухнаха и насред кошмарното си придвижване Акамиан се зачуди със странната яснота на почти изгубилия съзнание, защо фанимите, когато школите бяха тумор в сърцето на правата вяра? Защо да убиваш друг, когато собственото ти тяло се нуждае от лечение? И защо да водиш Свещена война, която не може да бъде спечелена?

Невъзможно далечна каменна повърхност се извисяваше срещу слънцето — Джунриюма, крепостта на Бивника — и хората го положиха на сенчестите стъпала. По лицето му се разля вода, част от нея попадна между устните му. Той вдигна глава, видя стена от викове, зачервени лица и вдигнати ръце.