Р. Бакър - Тъмнината, която предхожда

Първите думи на боговете. Първото свещено писание. Тук , пред очите му!

Тук.

След няколко бездиханни момента Прояс почувства успокояващата ръка на Готиан да пада на рамото му. Примигвайки, за да прогони сълзите си, той вдигна поглед към върховния командир.

— Благодаря ти — каза принцът с глас, приглушен от величието, което го заобикаляше. — Благодаря ти, че ме доведе до това място.

Готиан кимна, а после го остави сам с молитвите му.

Триумф и съжаление бушуваха през мислите му: победата над Тидоните в битката на Паремти; думите на омраза, които бе нашепнал на по-големия си брат седмица преди да умре. Струваше му се, че тук скритите мрежи най-накрая изплуваха на повърхността, така че всички събития да се изтеглят на палубата на този миг. Дори годините, прекарани при Акамиан като момче в борба с безкрайни задачи, в смеховете на дружелюбните му шеги, имаше място в подготовката за сегашния момент. Сега. Пред Бивника.

Прекланям се пред Думите ти, Боже. Отдавам душата си на жестоката задача, която си поставил пред мен. Ще превърна бойното поле в твой храм.

Птички пееха във високите стрехи. Миризма на сандалово дърво, къпано от небесно чистия въздух. Нишки слънчева светлина. И Бивникът, издигащ се сред сенките на великите киранейски стълбове. Неподвижен. Беззвучен.

— Поразително е, нали — каза могъщ глас зад него. — Да видиш Бивника за пръв път.

Прояс се обърна и макар да мислеше, че отдавна е надраснал ласкателствата, не можеше да не гледа мъжа с обожание. Майтанет. Новият неподкупен шриах на Хилядата храма. Мъжът, който щеше да донесе мир на народите на Трите морета, предлагайки им Свещена война.

Нов учител.

— Той е с нас от самото начало — продължи Майтанет, загледан с почитание в Бивника. — Наш водач, съветник и съдия. Той е нашият вечен свидетел , дори докато го гледаме самите ние.

— Да — каза Прояс. — Усещам го.

— Пази това чувство, Прояс. Притисни го до гърдите си и никога не го забравяй. Защото в дните, които ни предстоят, ще бъдеш обкръжен от хора, които са забравили.

— Ваша светлост?

Майтанет застана до него. Беше сменил богато украсената си със злато роба с проста бяла туника. Всяко негово движение, всяка поза на тялото му, се струваха на Прояс символ на неумолимостта, сякаш разказът за деянията му вече е бил написан.

— Говоря за Свещената война, Прояс, за великия чук на Късния пророк. Мнозина ще се опитат да я извратят.

— Вече чух слухове, че императорът…

— А ще има и други — отвърна Майтанет с глас едновременно тъжен и рязък. — Хора от школите…

Прояс се почувства порицан. Само неговият баща, кралят, си позволяваше да го прекъсва, при това само когато е казал нещо наистина глупаво.

— Школите, Ваша светлост?

Шриахът обърна силното си брадато лице към него и Прояс бе поразен от синия хлад на очите му.

— Кажи ми, Нерсей Прояс — каза Майтанет с гласа на божията повеля, — кой бе онзи мъж, онзи магьосник , който си позволи да ме омърси с присъствието си?

Свещената война на инритите срещу фанимите бе обявена от Майтанет, сто и шестнадесетия шриах на Хилядата храма, в Утрото на Възнесението през 4110 година на Бивника. Денят бе необичайно горещ за сезона, сякаш самият Бог беше благословил войната с обещание за лятото. И наистина, Трите морета пламнаха от слухове за поличби и видения, всяко от които обещаваше успеха на начинанието, поставено пред инритите.