Р. Бакър - Тъмнината, която предхожда

— Да. Различен е.

— Защо? Защото един стар глупак, когото някога си обичал, принадлежи към него, ли?

— Говори по-тихо — изсъска Инрау, поглеждайки предпазливо към масата на шриалските рицари. — Знаеш много добре защо, Ака. Защото те обичам като баща и приятел, да, но и защото също така… уважавам мисията на Завета.

— Тогава какво ще мислиш, ако Майтанет обяви война на школите?

— Ще тъжа.

— Да тъжиш? Не мисля, Инрау. Ще смяташ, че той греши . Колкото и гениален и свят да е този човек, ти ще си мислиш: „Той не е виждал това, което съм виждал аз!“

Инрау кимна апатично.

— Хилядата храма — продължи Акамиан с по-нежен глас — винаги са били най-могъщата от великите фракции, но силата им често е била притъпявана, ако не и прекършвана от корупцията. Майтанет е първият шриах от векове насам, който може да осъществи пълното им величие. И сега във всички тайни съвети във всяка фракция, хора, напълно лишени от съвест, се питат какво ще стори той с тази власт? На кого ще предаде урок със своята Свещена война? На фанимите и техните жреци кишаурими? Или ще образова онези, прокълнати от Бивника — школите? Сумна никога не е била пълна с толкова много шпиони, колкото сега. Те кръжат над Свещените предели като лешояди над труп. Домът Икурей и Алените кули ще се опитат да намерят начин да впрегнат целта на Майтанет в своите собствени планове. Кианците и кишауримите ще следят предпазливо какъв ще бъде следващият му ход, боейки се, че урокът му е насочен към тях. Да притъпяват или използват, Инрау — всички те са тук поради тези две причини. Само Заветът стои встрани от този порочен кръг.

Това беше стара тактика, която отчаянието само правеше по-успешна. Когато вербуваш шпионин, трябва да му отвориш безопасно място с думите си, да направиш нещата да изглеждат така, сякаш от него не се очаква предателство, а още по-дълбока преданост. Рамки — трябва да им дадеш по-широки рамки, с които да омаловажат предателството на действията си. Преди всичко останало, шпионин, който вербува шпиони, трябва да е майстор разказвач.

— Зная това — каза Инрау, загледан в дланта на дясната си ръка. — Наистина го знам.

— И ако някъде може да се открие скрита фракция, това е тук — продължи Акамиан. — Всички причини, които ми даде за своята преданост към Майтанет, са причини Заветът да е насочил поглед към Хилядата храма. Ако Консултът се крие някъде, Инрау, той се крие тук .

В определен смисъл Акамиан просто беше изброил неоспорими твърдения, но историята, която изграждаше за Инрау, бе очевидна, дори младият мъж да не я разпознаваше. От всички шриалски свещеници в Хагерна, той единствен би могъл да види по-голямата рамка, онази, която не почиваше върху измамни и дребнави интереси. Хилядата храма бе добро, ала безпомощно място. То трябваше да бъде пазено от собствената си невинност.

— Но Консултът — каза Инрау, впивайки поглед, изпълнен с болка, в Акамиан. — Ами ако наистина са отмрели? Ако изпълня желанието ти, Ака, и всичко се окаже напразно, ще бъда прокълнат.

Сякаш изплашен от моментално възмездие, той хвърли нервен поглед през рамо.

— Но въпросът, Инрау, е какво ще стане, ако те… — Акамиан спря, усмирен от ужасеното изражение на младия свещеник. — Какво има?

— Видяха ме. — Мъчително преглъщане. — Шриалските рицари зад мен… твое ляво.

Акамиан бе забелязал рицарите да влизат скоро след пристигането му, но като се изключеше проверката му дали не са сред малцината, не им обърна особено внимание. И защо да го прави? В мисии като неговата да биеш на очи обикновено бе преимущество. Потайните хора привличаха вниманието, не самохвалковците.

Той рискува с един поглед до малкото островче светлина, където седяха тримата рицари. Единият — набит мъж с вълниста коса — все още носеше ризницата си, но другите двама бяха облечени в поръбените със злато бели одежди на Хилядата храма — същите като на Инрау, макар че техните представляваха странна смесица от военна униформа и свещеническа роба, уникална за шриалските рицари. Бронираният мъж рисуваше кръгове във въздуха с пилешка кост, докато описваше развълнувано нещо — жена или битка вероятно — на другаря си отсреща. Войникът между тях, чието лице бе отпуснато в типичната арогантност за висшите касти, срещна очите на Акамиан и кимна.

Без да продума на спътниците си, той стана и тръгна към тяхната маса.

— Един от тях идва — каза магьосникът и си наля нова купа с вино. — Страхувай се, бъди спокоен, както желаеш, но ме остави да говоря. Ясно?