Р. Бакър - Тъмнината, която предхожда

— Не е толкова добро място за хора като мен… Зная.

— Тогава защо си дошъл? Със сигурност си чул слуховете.

— Аз не просто „дойдох“, Инрау… — Акамиан се спря, а лицето му внезапно се набразди от тревожни бръчки. — Бях изпратен.

Кожата му настръхна.

— О, не, Акамиан. Моля те, кажи ми…

— Трябва да разберем за този Майтанет — каза с напрегнат глас магьосникът. — За Свещената му война. Със сигурност го разбираш.

Акамиан обърна купата си с вино. За момент изглеждаше разбит. Ала внезапната жалост, която Инрау изпита към този човек, човекът, който в толкова много значения на думата бе станал негов баща, отстъпваше място на замаяно усещане за безпричинност.

— Но ти обеща, Ака. Ти обеща .

В очите на схоластика проблеснаха сълзи. Мъдри сълзи, но все така пълни със съжаление.

— Светът има този навик — каза Акамиан. — Чупи гръбнака на обещанията ми.

Въпреки че се беше надявал да изглежда пред Инрау като учител, който най-накрая признава някогашния си ученик за свой равен, в ума му не спираше да ехти неизреченият въпрос: Какво правя?

Докато гледаше младия мъж, усети болезнена привързаност. Лицето на Инрау изглеждаше странно орлово, особено сега, когато бе избръснато по нансурската мода. Но гласът му беше познат — начинът, по който се оплиташе все повече и повече в противоречиви идеи. А също и очите му: живи, широки и стъкленокафяви, винаги леко скосени от постоянно съмнение в себе си. Инрау бе прокълнат повече от другите, осъзна Акамиан, да получи дара на малцината. Темпераментът му го правеше идеален за свещеник на Хилядата храма. Самоотвержената прямота, склонността към силно увличане — това бяха неща, които Заветът щеше да му отнеме.

— Но Майтанет е нещо отвъд разбиранията ти — казваше му сега той. Цялото тяло на младия мъж сякаш трепереше от течението в таверната. — Някои почти го боготворят, въпреки че това го ядосва. Той иска да му се подчиняват, не да го почитат. Затова и избра името си…

— Името му?

Не му беше хрумвало, че името може да означава нещо. Това само по себе си го притесни. Шриалската традиция изискваше шриахът да избере ново име. Как можеше толкова просто нещо да му убегне?

— Да — отвърна Инрау. — От май’татана .

Магьосникът не познаваше думата. Но преди да успее да попита, младежът продължи обяснението си с предизвикателен тон, сякаш бившият ученик можеше чак сега, когато бе избягал от досега на Завета, да изпусне трупаното негодувание:

— Значението няма как да ти е познато. Май’татана е на тоти-еанорейски, езика на Бивника. Означава „обучение“.

Какъв тогава е урокът?

— И нищо тук ли не те притеснява? — попита Акамиан.

— Какво да ме притеснява?

— Фактът, че този Майтанет толкова безпрепятствено си е спечелил престола. Че е бил способен за броени седмици да прочисти шриалския апарат от всички имперски шпиони.

— Да ме притеснява ? — извика невярващо Инрау. — Сърцето ми ликува заради всичко това. Нямаш представа колко дълбоко се отчаях, когато за пръв път пристигнах в Сумна. Когато за пръв път осъзнах колко мизерни и корумпирани са станали Хилядата храма — и че самият шриах е просто още едно от кучетата на императора. И после Майтанет дойде. Като буря! Една от онези редки летни бури, които помитат и прочистват земята. Да се притеснявам от лекотата, с която той изчисти Сумна? Ака, аз тържествувах !

— Ами тази Свещена война? Сърцето ти ликува ли и при мисълта за нея? Мисълта за нова Схоластична война?

Инрау се поколеба, сякаш шокиран, че досегашният му устрем може да бъде спрян толкова лесно.

— Никой не знае целта на Свещената война — отвърна той глухо. Колкото и да презираше Завета, Акамиан знаеше, че мисълта за унищожението на школата го ужасява. Част от него все още е с нас.

— А ако Майтанет все пак обяви школите за свой враг, какво ще мислиш за него тогава?

— Няма да го направи, Ака. Сигурен съм.

— Но аз не попитах това, нали? — Акамиан изстена вътрешно от бездушието в гласа си. — Ако Майтанет обяви война на школите, тогава какво ?

Инрау скри лице в длани — деликатни длани като за мъж, смяташе магьосникът.

— Не зная, Ака. Задавал съм си същия въпрос хиляди пъти и все още не зная.

— Но защо? Сега ти си шриалски свещеник, Инрау, апостол на Бога, описан от Късния пророк и Бивника. А не настоява ли Бивникът всички магьосници да бъдат изгорени?

— Да, но…

— Но Заветът е различен? Изключение?