Патрик Нес: Часът на чудовището

И така, Конър погледна надолу към майка си, погледна към протегнатата ѝ ръка. Усети как гърлото му се сви, задави се, очите му се наляха.

Но това не беше мъката от кошмара. Беше мъка по-простичка, по-чиста.

Но все така страшна.

Конър хвана ръката на майка си.

Тя отвори очи, отвори ги само за миг, колкото да види, че той е до нея. После отново ги затвори.

Но го видя.

И Конър разбра, че то е тук. Разбра, че вече наистина няма връщане назад. Разбра, че то ще се случи, независимо какво иска той, независимо как се чувства.

Разбра също, че ще има сили да го преживее.

Щеше да бъде ужасно. Щеше да бъде повече от ужасно.

Но той щеше да оцелее.

Затова беше дошло чудовището. Да, затова трябва да беше дошло. Конър беше имал нужда от него и в нуждата си някак го беше повикал. И то беше станало, беше закрачило по земята и беше дошло. Точно заради този миг.

— Ще останеш ли с мен? — прошепна Конър на чудовището с последни сили. — Ще останеш ли, докато…

— Ще остана — отговори чудовището, без да сваля ръце от раменете на момчето. — Сега трябва само да кажеш истината.

И Конър я каза.

Пое дълбоко дъх.

И, най-сетне, произнесе последната и окончателна истина.

— Не искам да си отиваш — каза той и от очите му потекоха сълзи, отначало малко, но после бликнаха като река.

— Знам, обич моя — отвърна майка му с нечутия си глас. — Знам.

Конър усещаше чудовището, което го държеше, крепеше го прав.

— Не искам да си отиваш — повтори той.

Това беше всичко, което трябваше да се каже.

Конър се наведе над леглото и обви ръце около майка си.

Прегърна я.

Знаеше, че то ще дойде, ще дойде скоро, може би дори в 12:07. Ще дойде моментът, в който тя ще се изплъзне от прегръдката му, независимо колко здраво я държи.

— Но този момент още не е настъпил — прошепна чудовището, съвсем, съвсем близо до ухото му. — Още не.

Конър се притисна до майка си с всички сили.

Стори го и след това най-сетне си позволи да я пусне да си отиде.

• Медалът Карнеги (Carnegie), 2012 година

• награда Kate Greenaway, 2012 година

• награда Deutscher fugendliteraturpreis, 2012 година

• награда Kitschiest Red Tentacle Award за най-добър роман, 2011 година

• номиниран за наградата The Red House Children’s Book Award, 2011 година

• номиниран за наградата The Galaxy National Book Award, 2011 година Independent, Chicago Sun Times, Wall Street Journal включват „Часът на чудовището“ в списъците си „Най-доброто през годината“.

„Часът на чудовището“ е единствената книга, която печели Медала Карнеги и наградата Kate Greenaway в една и съща година.

Патрик Нес печели Медала Карнеги в две поредни години — през 2011 година с „Чудовищата на войната“, третата част от трилогията „Живият хаос“, и през 2012 година с „Часът на чудовището“.

$orig_author=Patrick Ness

$orig_lang=en

$orig_title=A monster calls

$year=2011

$translator=Златка Паскалева

$trans_year=2012

$pub_year=2012

$type=роман

$category=Съвременни романи и повести

$isbn=978-954-2908-46-3

Сканиране, разпознаване и корекция: filthy, 2017 г.

Издание:

Patrick Ness

A MONSTER CALLS

Text © 2011 Patrick Ness

All tights reserved.

Published by arrangement with Walker Books Limited, London SE11 5HJ

Цитат от Хилари Мантъл — „Експеримент с любовта“ Copyright © 1995 Hilary Mantel.

Reprinted by permission of A.M. Heath & Co Ltd.

All rights reserved

Часът на чудовището

по идея на Шавон Доуд

Copyright © 2012 Артлайн Студиос

Автор: Патрик Нес

Превод: © 2012 Златка Паскалева

Редактор: © Мартина Попова

Илюстрации: © 2011 Джим Кей

Печатни коли: 13,5

Предпечат: Артлайн Студиос

Издател: Артлайн Студиос

България, София 1618

кв. Павлово, ул. „Кота 1050“ №21

тел. +359 2 988 90 20

www.artline-comics.net

ISBN 978-954-2908-46-3