Пиер Певел: Рицарят

Таранът продължаваше все така да блъска.

Заедно с хората си Лорн изтласка и втората стълба. Тогава погледна в ниското, прецени положението и се обърна към Логан.

— Вратата скоро ще падне. Помогни ми — каза той, като се подпря на зъбера, ударен от снаряд.

Логан започна да бута заедно с него и изронените камъни помръднаха, бавно се наклониха, увиснаха над вратата и накрая се изсипа лавина от камъни и прах, която се разби петнайсет метра по-долу върху мъжете, които управляваха тарана. Лавината уби, осакати, счупи кости, плът и метал. Понесоха се ужасяващи викове и блъскането по голямата порта най-сетне престана.

Но отдихът беше много кратък.

Отново оръдията загърмяха.

Отново се изправяха стълбите.

Битката продължи на бойниците. Йерас и неговите арбалетчици изоставиха амбразурите и дойдоха да помогнат на Лорн и на другите, които рискуваха да не могат да се справят. От върха на кулата те изстреляха последен залп от стрели върху иргаардците, които прекрачваха парапета, после извадиха сабите и се хвърлиха в бой.

Тяхното идване промени нещата.

Нападението беше отблъснато, стълбите — разрушени, а нападателите, които все още се намираха на кулата, бързо бяха хвърлени долу, без да става и въпрос да се вземат пленници. Но иргаардците бяха извадили тарана изпод камъните, бяха изтласкали мъртвите тела настрани и отново — под заповедите на голям черен драк — портата беше подложена на страшни удари.

Лорн разбра, че трябва да напуснат това място, ако не искаха да се окажат хванати в капан веднага щом вратата падне. Освен това от петнайсетте мъже, които бяха защитавали кулата с него, седем бяха мъртви, а трима не бяха в състояние да се бият.

Погледът му падна върху трупа на младия Глен.

— Изтегляме се — каза той в същото време, когато кулата за пореден път беше разтърсена от залп огнени снаряди.

— Рицарю! — извика Йерас, докато с Логан начело мъжете тръгваха по стълбата, като помагаха на ранените. — Елате да видите.

Лорн предпазливо се приближи до разрушения парапет.

Забеляза, че хоризонтът побелява, после видя това, което Йерас му показваше.

Лаедрас напредваше към кулата начело на нови войски с пресни сили, които маршируваха под ритъма на барабаните в съвършено правилни редици, а над тях се вееха червено-черните им знамена.

— Бързо — каза Лорн.

Побързаха да слязат.

От страната на моста кулата се затваряше с решетка. Тя беше наполовина спусната, поддържана от една яка талпа, която Лорн и неговите хора бяха сложили тук веднага след като бяха развалили механизма, който я задържаше и позволяваше да бъде вдигната.

Лорн се увери, че не бяха оставили никого в кулата. После с помощта на Логан и Йерас измъкна талпата и решетката падна на мястото си, а Исарис мина под нея с един скок, за да изчезне — с корем, прилепен към земята — към Твърдината.

В същия миг вратата се отвори, пробита от тарана.

Те тичаха по моста, когато Лорн чу силно скърцане на изкривен метал, от който кръвта му се смрази. Остави другите да се отдалечат, обърна се и видя, че решетката се извиваше и разтваряше, сякаш огромни нокти се бяха впили в нея по средата и я разпъваха.

Войниците продължаваха да тичат към Твърдината, чиято врата ги очакваше широко отворена, но Йерас и Логан също спряха и се върнаха назад — предпазливи и тревожни.

— Какво става? — попита Йерас.

— Лаедрас се е уморил от несполуките, които му причинихме — отговори Лорн.

— По някакъв начин тази идея ме успокоява — отбеляза Логан.

— Призовал е силите си от Тъмнината.

— Тези, които има от Черната хидра — помисли си на глас Йерас.

— От майка му, да…

— Тогава да побързаме — каза Логан. — Все ще сме на по-сигурно място зад стените на Твърдината.

Войниците и ранените влизаха в Твърдината, докато от бойниците Лиам и Дорсиан наблюдаваха, без да разбират.

— Тези стени няма да го спрат — каза Лорн. — Не и докато разполага със силите си от Тъмнината. За щастие, те бързо ще се изчерпат.

Беше съвършено спокоен.

— Рицарю? — разтревожи се Йерас.

Лорн гледаше принца-дракон, който минаваше през изтърбушената решетка. Лаедрас беше с ризница, но главата му беше гола и рижите му коси се спускаха по плаща и нараменниците му. Вървеше сам с изваден меч, обгърнат от мъгла, която се движеше, сякаш имаше собствен живот и изглеждаше като дракон, създаден от мрак и тъмнина.

„Ето значи каква форма приема за теб Тъмнината“, помисли Лорн, без да помръдне.