Пиер Певел - Рицарят

Защото неговото освобождение беше ново раждане.

Като го извлече от дълбините си, пропити от Тъмнината, Далрот го беше родила отново.

Лорн вдигна увитата си с кожа ръка и я загледа много внимателно, сякаш я виждаше за пръв път, сякаш го интригуваше по някакъв нов начин. След това бавно свали кожената превръзка, която скриваше белега на Тъмнината.

Повече нямаше да я носи.

Изведнъж барабаните замлъкнаха и след тях настъпи дълбока празнота, която обзе нощта.

В кулата всеки сдържаше дъха си.

Лорн размени тежък поглед с Логан, който беше застанал вляво от него. После се обърна към младия войник, който се намираше от дясната му страна и с пресъхнали устни стискаше арбалета в потните си ръце.

— Как се казваш, войнико?

— Глен, рицарю. Еско Глен.

— Защо си тук? Защо не тръгна с другите, когато това все още беше възможно?

Младият мъж помисли какво да отговори. Можеше да се чуе биенето на сърцето му и неговият отговор беше по-скоро учудващ.

— Баща ми. Той… той щеше да е горд с мен, струва ми се. Той би останал.

— Благодаря — каза Лорн. — Пожелавам ти късмет, Еско Глен.

Затръбиха рогове.

Внезапно барабаните забиха с лудешки ритъм и с един общ боен вик, от който на човек можеше да му се свият вътрешностите, иргаардците нападнаха.

Отблъснаха първата атака.

Без дори да успеят да изправят една стълба, иргаардците се оттеглиха, като оставиха десетина трупа и отнесоха още толкова ранени. Защитниците нададоха победни възгласи „ура“ и Лорн ги остави да викат, понеже знаеше, че тази атака беше предназначена единствено да изпита съпротивата им. Но поне те не бяха понесли нито една загуба — нещо, в което той се увери, като извика на стълбата:

— На рапорт!

Гласът на Йерас, който командваше арбалетчиците на бойниците на горните етажи, му отвърна:

— Нито убит, нито ранен.

Лорн се върна на парапета.

— Ето ги — каза му Логан.

И наистина иргаардците се връщаха още по-многобройни, като носеха две големи стълби, таран и големи щитове, за да пазят тези, които щяха да го носят.

— Целете се в хората на тарана — каза Лорн, като опря арбалета на рамото си. — По моя заповед…

Нападащите отново се изкачваха по рампата, като тичаха и крещяха, подкрепяни от бурното биене на барабаните.

— Сега!

Лорн, Логан и петимата войници, защитаващи парапета, стреляха едновременно, почти веднага след тях стреляха и арбалетчиците от бойниците, като Йерас беше изчакал същия момент, за да даде заповед за стрелба. Петнайсетина стрели се изсипаха върху войниците, които носеха предната част на тарана. Някои сухо се забиха в щитовете. Няколко уцелиха. Двамата мъже в началото паднаха, а другите зад тях загубиха равновесие. Таранът тежко падна и се търколи по паветата, но нападението продължаваше.

— Зареди! — заповяда Лорн.

Арбалетите бързо бяха заредени и опрени на раменете. Нападателите бяха стигнали почти в подножието на кулата.

— Носачите на стълбите! — изрева Лорн. — Убийте ги…

Лорн не довърши, изненадан от оръдейни изстрели, които идваха от стените на крепостта.

— Залегни!

Но снарядите вече поразяваха кулата и парапета ѝ, минаваха над главите им и се разбиваха между зъберите. Лаедрас беше разположил оръдия по стените. Ето защо беше изчаквал преди да нападне, оставяйки на защитниците време да се организират.

Той също се подготвяше.

Лорн се изправи леко зашеметен, но бързо се съвзе. Войските на принца-дракон бяха изправили стълбите си на кулата и се катереха по тях.

— След мен!

Като извади тежкия си скандски меч, той уби първия мъж, който се показа на бойницата, строши щита на следващия и удряйки с две ръце, разби черепа му. Трима войници му се притекоха на помощ, докато Логан и други двама се отбраняваха срещу нападателите, които се качваха по втората стълба.

Глухи удари разтърсваха вратата: таранът работеше въпреки стрелите, които арбалетчиците изстрелваха през бойниците. Щом един паднеше, веднага друг го заместваше.

— Задръжте ги! — крещеше Лорн. — Не им позволявайте да стъпят на парапета!

Оръдията изстреляха нов залп, в това време Логан блъсна една стълба в празното пространство долу, но беше ранен в хълбока. Снарядите люлееха кулата. Един от тях попадна в една бойница, като хвърляше наоколо си парчета камъни и уби един арбалетчик. Друг мина покрай Лорн и обезглави един войник, който падна на парапета. Трети разби един зъбер сред облак прах.