Пиер Певел - Рицарят

— Арбалетчици, чакайте! — изкрещя Лорн, за да надвика врявата, която ставаше все по-силна. — Останалите, готови!

Арбалетчиците опряха оръжията си на рамене. Бяха десетина и ако стреляха в подходящия момент, щяха лесно да покосят първата редица на нападателите. С крайчеца на окото си Лорн дебнеше Йерас, който също беше опрял арбалета си на рамо. Бяха се разбрали, че Лорн ще даде заповед за стрелба, щом Йерас му дадеше сигнал…

Но Лорн никога не даде тази заповед.

Защото в мига, когато атакуващите влизаха в обсега на арбалетите и Йерас се готвеше да даде знак на Лорн, корабът, който вече беше стрелял, започна отново, но този път с всичките си оръдия.

Лорн разбра, че първият изстрел е бил предназначен само да позволи да се прицелят добре другите.

Той изрева:

— Залегни!

Твърде късно.

Залп от снаряди удари парапета с пълна сила. Някои избръмчаха между зъберите и убиха трима души, захвърляйки ги в празното пространство разкъсани и окървавени. Другите изпочупиха камъни и чакъл. Ударът беше ужасен, оглушителен. Облак прах и дребни камъни се вдигна и отново слегна над изненаданите, объркани защитници. През това време иргаардците се бяха приближили до укрепената врата, издигаха стълби и се катереха за нападение.

Посивял от прах, със струйка засъхнала кръв на челото, ударено от парче камък, Лорн напълно се съвзе, когато видя един голям черен драк да стъпва на парапета. Беше започнал страшно меле. Иргаардците и войниците на Върховното кралство се бяха смесили в ръкопашна схватка. Като размахваше скандския си меч с две ръце, Лорн се спусна върху противниците си. Удари надясно, наляво, после пак надясно, уби или осакати трима мъже, преди да стигне до драка. Дракът се обърна към него. В люспестия си юмрук стискаше дръжката на огромен ятаган, който мъж трудно би повдигнал. Острието му беше нащърбено и вече покрито с кръв. Лорн нанесе два удара, които дракът отби, преди да нападне. Ударът му можеше да счупи острие или китка и Лорн предпочете да го отбегне, отколкото да му отвърне. Дръпна се и на свой ред нападна, като рани драка в хълбока. Дракът изрева и насочи острието си към рамото му. Лорн се наведе, изправи се, след като широкото острие го подмина, и заби тежкия си меч под ръката на драка, като се възползва от слабостта на ризницата. Лорн трудно извади меча си, забит до дръжката. Изтегли го, покрит с черна, студена кръв, преди да ритне противника си надолу. В падането си дракът блъсна и повлече двама мъже, които се изкачваха по една стълба. Лорн грабна една алебарда и искаше с нея да бутне стълбата. Но други иргаардци вече се катереха по нея и той напразно натискаше.

— При мен! — извика той.

Почти веднага Дуайн, Логан и един войник от гарнизона на Саарсгард се притекоха да му помогнат. Заедно успяха да изправят стълбата в момента, когато един иргаардец стигна до върха ѝ, и я блъснаха назад заедно с всички, които висяха на нея.

Малка победа, която Лорн не успя да оцени.

Чу ужасяващо скърцане на метал, към което се прибавяше пукане и трясък на разцепени камъни.

— Какво беше това? — попита Логан.

Шумът се повтори.

Лорн се наведе през една бойница и тогава видя, че нападателите бяха закачили вериги за решетката, в които бяха впрегнати четирите бойни гущера на Лаедрас и те теглеха, теглеха бавно, неуморно, обединили силите си, за да изтръгнат последната съпротива на укрепената врата.

Лорн не се поколеба.

— Изтегляй се! — изрева той неохотно. — Изтегляй се!

Най-накрая бяха отблъснали атаката на иргаардците и отново бяха господари на парапета. Това щеше да им позволи да се изтеглят спокойно и да отнесат ранените.

Втора вълна нападатели се изкачваше по стълбите, ониксовите гвардейци прикриваха изтеглянето на другите войници, като се биеха и отстъпваха стъпка по стъпка към трапа, отворен към вита стълба, която беше единственият изход.

— Ваш ред е, рицарю! — каза Лиам точно преди да разбие един череп с дългия си меч.

Лорн нищо не каза. Взе пътьом една запалена факла и се хвърли към стълбата, която извеждаше към големия свод. През нощта защитниците бяха издигнали тук барикада. Но това последно препятствие сега изглеждаше безнадеждно при вида на гигантските гущери, които пред очите на Лорн изтръгнаха решетката сред оглушителен грохот и тътен.

Войниците бяха имали време да напуснат укрепената врата и тичаха по пътя към крепостта. Разтревожен, Лорн се извърна към стълбата. Сблъска се с Йерас, Логан, Дуайн и Лиам, който — ранен в рамото — каза: