Пиер Певел - Рицарят

— Освен това — уточни Лорн — само на теб предлагам тази сделка. Или ще се биеш заедно с нас, или се връщаш в килията.

— Не разбирам. А моите хора?

— Те са свободни да си тръгнат или да се бият. Не задължавам никого да защитава Саарсгард против волята си.

— Освен мен. Благодаря за тази чест.

— И искаме да ни дадеш честната си дума, че ще бъдеш лоялен, Каел — настоя Алан.

Енцио повдигна очи към небето с отчаян вид.

— Имате я — каза Дорсиан, след като помисли за миг. — Но не отговарям за моите хора.

— Аз ще говоря с тях — каза Лорн.

Събрани в един двор, всички вдигнаха поглед към Лорн, когато той се появи на една галерия над тях. Придружаваха го Алдеран — принц на Върховното кралство, и Еленцио дьо Лоранс, следвани от лейтенанта на ониксовите гвардейци и Каел Дорсиан, които останаха по-назад.

Свечеряваше се.

Голямата крепост беше тиха и вече потънала в мрак.

Лорн огледа за миг мъжете, които се бяха събрали да го чуят. Там бяха останалите от гарнизона на Саарсгард, тъмните, неподвижни силуети на ониксовите гвардейци, войниците от охраната на Алан и Енцио и затворниците, изкарани от тъмниците на крепостта. Това правеше няколко десетки мъже, чиито имена Лорн нямаше време да научи.

Като си пое дъх, той каза:

— Когато слънцето залезе, един принц-дракон ще настъпи насам. Ще настоява да отворим портите на Саарсгард и да изоставим Ангборн. Ще иска да сложим оръжие. Ще иска да се предадем и да му отстъпим това място…

Лорн замълча. От известно време каменният печат на лявата му ръка го сърбеше, но не беше казал на никого. Дискретно раздвижваше пръстите си — единственото му желание бе зараждащата се болка да спре.

— На това аз ще отговоря „не“! — продължи той, като удари по парапета с юмрук, облечен в черна кожена ръкавица. — Независимо от многобройните им войски. Независимо от техните дракове и гущери. Въпреки техните кораби и оръдия, обърнати срещу нас, които сме една шепа хора — ще им отговоря, че за да преминат тези врати, ще трябва да ги съборят и да надвият тези, които ги защитават. Ще бъдете ли заедно с мен? — попита той силно.

Посочи Алан с лявата си ръка и не можа да овладее една болезнена гримаса, докато повдигаше ръката си. Белегът от Тъмнината вече истински го болеше. Болката бързо беше обхванала цялата ръка и се качваше към рамото. За жалост, усещането му беше твърде познато. Бдящите кули бяха предпазвали Лорн в продължение на няколко седмици, но сега бяха далеч.

Алан разбра, че нещо не беше наред. Но като се съвзе, Лорн продължи да говори:

— Ще бъдете ли заедно с един син на Върховното кралство? — попита той. — Ще се биете ли заедно с него, когато Иргаард поиска да превземе тези стени? Или ще оставите друга кръв, не вашата, да се смеси с кръвта на един принц?

Лорн отново замълча.

Някои помислиха, че това е ораторска пауза, но всъщност той беше обладан от горещина и погледът му беше замъглен. Алан и Енцио забелязаха едрите капки пот, които мокреха слепоочията му и се спогледаха тревожно.

— Ако ви питам — продължи Лорн, — то е, защото не очаквам от вас да се биете против желанието си. Всички, които сте тук, сте свободни да си тръгнете, без да опетните честта си, освободени от клетвите си. Защото битката, в която ще участваме, няма да е битка за победа. Ще е битка за честта. За нашата чест. За честта на Върховното кралство. И за честта на Върховния крал, чиито цветове се развяват над нас.

Всички се извърнаха и вдигнаха очи, когато Лорн посочи с пръст знамето с вълчата глава. То се вееше високо над главната кула, над знамето на Върховното кралство. Някои отдавна не бяха виждали този герб.

Лорн се измъчваше. Прилоша му и опрян на парапета, той полагаше огромни усилия, за да не припадне. Енцио поиска да се приближи, за да го подкрепи, та макар и като го хване за лакътя. Но Лорн сухо му направи „не“ с глава. И дума не можеше да става да прояви и най-малка слабост.

— Искате ли да видите как цветовете на Черния дракон ги изместват? — продължи той. — Тук ще се изправят мъже! Тук мъже ще воюват, ще страдат и ще умрат за своя крал! И ако накрая не победят, всеки изминал час, в който са се съпротивлявали и са се били, ще бъде победа! И всяка получена рана! И всеки нанесен удар, всяка пролята капка кръв, всеки убит враг! Ще бъдете ли сред тези мъже?

За малко да отстъпи, но се съвзе.

— Изборът е ваш — каза той по-тихо. — Попитайте сърцата си. Направете своя избор по съвест, но не се бавете, съдбата е тук! Тя наблюдава и нетърпеливо чака. Така че решавайте. Решете днес какъв човек сте и какъв спомен ще оставите след себе си!