Пиер Певел - Рицарят

— Трапът е затворен, но те вече го нападат с брадви.

— В крепостта, бързо — каза Лорн. — Тръгвайте напред.

— Рицарю… — поиска да възрази Лиам.

— Казах: тръгвайте напред!

Гвардейците знаеха какво възнамерява да направи Лорн.

Изоставиха го неохотно — сам, с факла в едната ръка и с меч в другата, лице в лице с гущерите, които — с копиеносци на гърба си — отваряха пътя за войниците, струпани зад тях, премазвайки барикадата сред гъст облак прах след изтръгването на решетката.

Лорн изчака последния момент.

И хвърли запалената факла на земята върху сноп сплетени фитили. Фитилите пламнаха и Лорн вече тичаше към изхода, когато малките живи пламъчета се разделиха и всяко тръгна по фитила, който поглъщаше, за да се изкачи нагоре по стените.

Копиеносците видяха твърде късно буретата с барут, закачени на свода. Те дадоха тревога и позволиха на пехотинците зад тях да избягат, но животните им, твърде бавни и затънали в барикадата, не можеха да избягат толкова бързо. Един гущер искаше да се качи върху друг, за да се обърне. Удряха се с муцуни и една люспеста опашка, дълга и тежка като ствол на дърво, удари, когато…

Всичко избухна, а Лорн се беше отдалечил едва на двайсетина метра. Вълната го повали на земята, докато експлозията разрушаваше укрепената врата, като вдигаше огромни камъни във въздуха, а в същото време три грамадни огнени топки избухнаха — една отгоре и две встрани на обгорения свод.

Сякаш времето спря да тече. В измамната тишина се проточиха странни секунди. След което се изсипа дъжд от отломки, смесица от камъни и жар, която се разпръсна по земята като градушка от варовик.

Лорн се изправи, залитайки, и се обърна към вратата и нейните кули, които се бяха превърнали в развалини. Погледа ги известно време с учудването на пиян човек, сякаш не разбираше какво вижда. После усети, че го придържат. Ониксовите гвардейци се бяха върнали да му помогнат. Той ги позна или поне разбра, че ги познава.

— Добре ли сте, рицарю? — попита един риж гигант.

— Ранен ли сте? — попита един дребен едноок мъж.

— Не се бавете! — каза един гвардеец, който изглеждаше уверен като ветеран.

Лорн се остави да го отнесат тичешком към крепостта.

Ониксовите гвардейци влязоха последни през портите на крепостта — Дуайн и Йерас помагаха на Лорн, а Лиам подкрепяше един войник, който влачеше крака си, ранен в бедрото. Крилата на портата се затвориха. Пред тях се спусна тежка решетка. Две резета, широки и здрави като носещи греди, се плъзнаха на местата си. Следващите, които щяха да преминат тази врата, трябваше да бъдат водени от принц-дракон.

Лорн беше отведен в една стражева стая, където го сложиха да легне на походно легло. Ушите му престанаха да бучат и той напълно се съвзе, докато Лиам сериозно го преглеждаше, за да се увери, че не е ранен. Седнал недалеч, Исарис като че ли предвиждаше всяка опасност.

Накрая Лорн бутна Лиам и се изправи:

— Добре съм. Но умирам от жажда.

Дуайн му подаваше чаша вино, когато дойдоха Алан и Енцио. Логан, който гледаше вратата, се увери, че всичко е наред и затвори зад тях. Те бяха присъствали на битката от крепостните стени, после бяха видели как Лорн изтича от укрепената врата точно преди тя да се взриви. Знаеха какъв е планът на Лорн: осъзнавайки, че вратата нямаше да издържи дълго, преди да падне, те заедно бяха решили по-скоро да я разрушат, отколкото да я оставят на Лаедрас и да му позволят да разположи там оръдията си. Все пак рискът беше огромен и Алан и Енцио тревожно гледаха как приятелят им бива погълнат от плътния облак, предизвикан от взрива.

— Добре ни изплаши! — извика принцът на Върховното кралство. — Добре ли си?

— Чувствам се прекрасно.

— Наистина ли?

— Прекрасно с ужасна мигрена.

— Но нищо счупено?

— Питай него — каза Лорн, като посочи с пръст Лиам.

Ветеранът поклати отрицателно глава, което окончателно успокои Алан.

— Трябваше ли да чакаш толкова дълго? — попита Енцио укорително.

— Знам ли… — каза Лорн, като вдигна рамене. — В онзи момент това ми се стори добра идея. Колко хора изгубихме?

— Седем. Мъртви и тежко ранени.

Лорн помръкна и кимна с глава. Ужасното отброяване беше започнало и щеше да престане, когато и последният от тях паднеше, ако по някаква щастлива случайност не им дойдеше помощ от небето.

Или от морето.

— Не беше напразно — каза Лорн. — Бойните гущери бяха под свода, когато всичко избухна.