Робърт Джордан - Нож от блянове

Алудра се суетеше около една от стегнатите с метални обръчи тръби за изстрелване; плитките й с мъниста скриваха лицето й, докато оглеждаше нещо при широката дървена основа. Мат съжаляваше, че не се беше съгласила да остане с товарните животни като Том и госпо-жа Анан. Дори Ноал се бе съгласил да остане, макар и само за да помогне на Джюйлин и Аматера да държат Олвер да не избяга, за да гледа битката. Адски нетърпелив беше хлапакът, а това можеше да го доведе до сигурна смърт. Нещата бяха достатъчно зле, докато само Харнан и другите трима покваряваха Олвер, но вече половината мъже в Бандата го учеха да борави с меча и камата и да се бие с ръце и крака, и явно му пълнеха главата с приказки за герои, ако се съдеше по държането му, по молбите му Мат да го вземе със себе си в набезите и други такива. Алудра беше не по-малко тежък случай. Всеки можеше да драсне ония нейни клечици и да запали горивото, щом вече е заредила тръбата, но тя настоя да го направи сама. Свирепа жена беше тая Алудра, и никак не бе доволна, че е на една и съща страна със сеанчанци, колкото и временно да беше това. Струваше й се нередно, че виждат изобретенията й, без да са откъм потърпевшата страна. Леилвин и Домон седяха на конете си и я държаха под око, колкото за да я защитят, толкова и за да не допуснат да направи нещо глупаво. Мат се молеше наум самата Лейлвин да не направи нещо глупаво. Откакто стана ясно, че с хората, с които щяха да се бият днес, има само един сеанчанец, тя беше решила, че няма нищо нередно да е тук, но по гневните погледи, които хвърляше от време на време към Мусенджи и другите от Смъртната стража, като че ли си мислеше, че има да им доказва нещо.

Трите Айез Седай, застанали една до друга на конете си, също мятаха мрачни погледи към сеанчанците, както и Блерик и Фен, които пък току погалваха с ръце дръжките на мечовете си, може би неволно. Джолайн и двамата й Стражници като че ли бяха единствените стъписани от това, че Шерайне пожела драговолно да си тръгне с Тюон — онова, което една Айез Седай изпитваше по какъвто и да било повод, обикновено се отнасяше и за Стражниците й — но споменът от окаиш-ването явно беше твърде пресен за Едесина и Теслин, за да се чувстват спокойно в присъствието на сеанчански войници. Бетамин и Сета стояха много чинно малко встрани от Сестрите. Светлокафявият кон на Бетамин я побутваше с муцуна по рамото и високата смугла жена току посягаше да го погали, след което дръпваше припряно ръката си, за да застане отново чинно. Все още нямаше да се намесят. Джолайн и Едесина го бяха заявили изрично, но явно държаха двете да са им пред очите, за да са сигурни. Двете сеанчанки явно се стараеха да гледат всичко друго, но не и сеанчанските войници. Колкото до това, за Бетамин и Сета, а също и за Лейлвин, Мусенджи и цялата им пасмина като че ли изобщо не съществуваха. Огън да го изгори, във въздуха наоколо имаше толкова напрежение, че почти усещаше отново онова въже около врата си.

Пипс заудря с копито, обзет от нетърпение, че толкова дълго стои на място, и Мат го потупа по шията, след което се почеса по белега на челюстта. Мехлемите на Тюон щипеха толкова силно, колкото го беше предупредила, но явно действаха. Новите няколко белега все още го сърбяха обаче. Тюон… Съпругата му. Беше женен . Знаел беше, че предстои, знаеше го от много време насам, но все пак… Женен. Трябваше да се чувства… по-различно някак, но продължаваше да се чувства като себе си. И така смяташе да продължи, огън да го гори, ако не успееше! Ако Тюон очакваше Мат Каутон да миряса, да се кротне в семейното гнездо, да престане да играе на комар или разни такива, чакаха я изненади. Може би трябваше да спре да тича по жени, още по-малкото да ги хваща, но пак щеше да танцува с тях и да му е приятно. И да ги гледа. Само не и когато е с нея. Огън да го изгори, ако знаеше кога щеше да е това. Нямаше намерение да ходи никъде, където щеше да се налага тя, както и да слуша приказките й за вино-черпци, за пъргави коняри и за жените в служба на Империята. И по кой начин женитбата й с него трябваше да служи на проклетата Империя?

Мусенджи остави другите десетима мъже и петимата огиери в червено-черни брони и подкара в лек тръс черния си кон към Мат. Конят му изглеждаше добър, гледан както за добра скорост, така и за издръжливост, доколкото Мат можеше да прецени, без да го е оглеждал подробно. Мусенджи също изглеждаше издръжлив, набит и стегнат, с обрулено от времето кораво лице и с очи като два лъскави камъка.