Пиер Певел - Наследникът

— Нещо се е случило! — заяви той без предварителни обяснения.

— Какво?

— Със Сибелиус.

Ескортиран от Лиам, Логан и Йерас, Лорн бързо отиде у архиваря и го завари легнал, с превързана глава и отекло лице.

— Кой ви причини това? — попита Лорн пребледнял.

Изпитваше уважение и обич към Сибелиус, тъй като той беше един от рядко срещаните съвършено почтени хора, които познаваше.

Архиварят направи неопределено движение с ръка.

— Не това е важното — каза той едва чуто.

Направи знак на Лорн да се приближи. Лорн придърпа един стол и седна съвсем близо до леглото, наведен напред.

— Трябва да говоря с вас — прошепна Сибелиус. — Само ние двамата.

— Първо ми кажете кой ви причини всичко това. Така или иначе накрая ще го открия.

— Не зная как се казва. Наемник. Той… командваше пурпурни гвардейци. И имаше заповед, подписана лично от ръката на Естеверис.

— Висок? Кестеняв? Хладен и жесток?

— Да. Да, би могъл да е този.

— Далк. Прокълнатата душа на Естеверис.

Архиварят впери поглед някъде далеч.

— Значи така изглежда. До тази сутрин познавах този тъжен персонаж само по име. И се чувствах много добре…

Сибелиус замълча. И тъй като чакаше, Лорн се обърна към своите хора и каза:

— Йерас и Логан, вървете да пазите двете врати долу. Лиам, искам човек на пост в тази къща до нова заповед. Върни се в Черната кула и го организирай. Пиши и мен сред часовите.

Тримата ониксови гвардейци отдадоха чест и излязоха.

— Благодаря, но всичко това е съвършено ненужно — каза архиварят. — Далк получи онова, което искаше. Вече нищо не рискувам.

Лорн видя Исарис навън, на перваза на прозореца. Отиде да отвори на рижото коте, което с три скока се озова на леглото и нежно притиснато към Сибелиус започна да мърка.

— Това… Исарис ли е? — попита архиварят, като го галеше с треперещата си ръка.

— Като че ли е той.

— Мислех, че е умрял.

— Беше умрял.

— Не разбирам.

— Аз също — призна Лорн, като седна отново на стола. — Може би е някое друго, но и това се казва Исарис.

— Наистина котките магове имат доста тайни…

Сибелиус се чувстваше вече малко по-добре. Болките му намаляваха, но най-вече го обземаше приятно спокойствие.

— Хайде сега да ми обясните, а? — предложи Лорн. — Какво искаше Далк?

Архиварят леко се надигна и обясни при какви обстоятелства беше отишъл в Цитаделата, за да участва там в съставянето на ново кралско завещание. Съвсем естествено, един екземпляр се пазеше в Кралските архиви и именно този документ беше дошъл да вземе Далк по заповед, подписана от Естеверис. Сибелиус не се бе впечатлил от тази хартийка без законово основание. Така че беше отказал да даде на Далк това, което той искаше, и тогава се беше случило злото.

— Много съжалявам — каза в заключение старият архивар. — Не изпълних задачата си. Моята роля е да пазя документите, които са ми поверени и…

— Няма за какво да се упреквате, Сибелиус. Не сте имали никакъв избор. Далк е добре дресирано куче. Той никога не се връща без онова, което господарят му го е изпратил да донесе.

— Заплаши, че ще превърне Архивите в пепел, ако не му предам завещанието. Каза, че за него това е едно и също.

— Което означава, че е искал този документ, за да го унищожи. И че вероятно е взел и другите екземпляри или че рано или късно ще го направи. Защото каквато и цел да преследва Естеверис, да се унищожи само един екземпляр от завещанието, няма никакъв смисъл, нали?

— Така е. Именно затова завещанията на Върховните крале се изготвят в няколко екземпляра от три века насам. За да не може да бъдат изгубени, унищожени или подправени.

Алан беше обяснил на Лорн, че Върховният крал го е посочил за наследник в завещанието си — тайна, която Естеверис и кралицата знаеха отдавна благодарение на своите шпиони. Дали Далк търсеше тези екземпляри на завещанието? Но в такъв случай защо кралицата и нейният министър ще искат да унищожат завещанието, което поверяваше на Алан трона на Върховното кралство? Според Лорн това нямаше никакъв смисъл.

Освен ако…

— Какво е съдържанието на завещанието, което написахте, Сибелиус? Дали то посочва Алан, а не Ирдел като наследник на Върховния крал?

Архиварят престана да гали Исарис, това продължи няколко удара на сърцето, през което време той внимателно се взираше в Лорн.

— Доста знаете вие — каза той.

— Не. Но зная, че Алан вярва, че ще стане — по силата на завещание — следващият Върховен крал.