Мелиса Круз - Синя кръв

- Г-жа Корделия настояваше да поддържаме стаята, в случай че майка ви се събуди.

Скайлър се доближи до гардероба в средата и го отвори. Извади една закачалка, на която висеше риза с надпис „Валентино“, 1989.

- Сигурна ли си, че е имала бални рокли?

- Да. На шестнайсетия й рожден ден беше представянето й пред обществото на Бала на Четиристотинте. Роклята бе изработена от „Шанел“. Сигурно още е тук.

Скайлър нетърпеливо прегледа всички закачалки. Най-после в края на редицата намери черен калъф за дрехи с избродирано лого на „Шанел“. Постави го на леглото и внимателно разкопча ципа.

- О! - възкликна тя.

Извади внимателно роклята и застана под светлината на лампата. Дрехата бе златиста с корсет без презрамки и разкроена пола с безброй дипли.

Притисна я към себе си. Щеше да й стане, знаеше го.

Когато Скайлър влезе в балната зала в хотел „Сейнт Реджис“, всички гости замръзнаха и впериха поглед в нея. Тя стоеше на прага, озарена от светлината на прожектора, без да знае къде да отиде. От тълпата се чуха няколко ахвания.

Джак Форс не можеше да откъсне очи от нея.

И той като останалите за миг бе повярвал, че Габриела, Алегра ван Алън, се е завърнала сред тях.

Балът на Четиристотинте, или Балът на патрициите, никога не се беше отклонявал от традиционната постановка, заложена от основоположниците му още през деветнайсети век, когато синьокръвните за пръв път заели водеща роля в обществото. Менюто от десет ястия с време за танци между отделните части беше сервирано в масивни златни чинии, прибори и кристални бокали с позлатени ръбове. Всеки комплект беше на стойност 75 000 долара.

По дължината на четирите правоъгълни маси със сто места на всяка имаше купчинки пясък и по една златна лопатка. Гостите бяха насърчавани да копаят, за да „изкопаят съкровище“ - подарък за бала. Комитетът беше успял да убеди спонсорите да осигурят скъпи бижута, обсипани с рубини, сапфири и диаманти, като подаръци за гостите. Младшите членове на Комитета, ръководени от Мими, бяха добавили модерен нюанс - „азбучни“ колиета, орнаментирани перуански обеци и най-желаното бижу за сезона - колие от инкрустиран с диаманти зъб от акула.

Менюто винаги беше едно и също, точно каквото бе било и на първия Бал на патрициите: консоме „Олга“ - бульон от телешко, следвано от филе миньон „Лили“, пълнени тиквички без месо, последвани от печена патица и говеждо филе, гарнирани с пюре от моркови и картофи пармантие.

Покрай барплотовете по четирите дължини на залата бяха наредени няколко ледени скулптури, изобразяващи най-големите паметници и институции в Ню Йорк като Музея за модерно изкуство, обновен с пари на синьокръвните, и проекта за пристанище „Франк Гери“, промотиран лично от сенатор Люелин. От скрити в леда канелки се лееше шампанско.

Мими едва докосна храната, защото непрекъснато ставаше от мястото си, за да обикаля из бляскавата тълпа. Тук бяха всички престижни семейства в Ню Йорк - Ван Хорн, Стрюарт, Хоуъл, Шлумбергер, Гулд и Голет, Банкрофт и Барлоу. Присъстваха и членове на клановете, които бяха останали в Англия, както и на някои от по-екзотични части на света. Тук беше и едно изключително богато семейство, отделило се от основната група преди векове, което се бе заселило в земите на днешен Китай и бе помогнало за възстановяването на Шанхай. Шестнайсетгодишните им дъщери близначки, две дългокраки момичета от китайския хайлайф, щяха да бъдат сред представените в обществото тази вечер.

Но нямаше по-уважавано и почитано семейство от Форс. Мими беше като принцеса, която се разхожда сред поданиците си, за да приеме техните поздравления и адмирации.

Огледа се за брат си. Цяла вечер беше стоял плътно до нея, но някъде между рибното и месното ястие изчезна. По правило трябваше да са заедно. Тази вечер общността щеше да научи, че са разпознали душите си и когато моментът настъпи, ще подновят безсмъртния си обет един към друг.

Къде изчезна Джак?

Мими огледа залата. А, ето го там, говори със свой приятел от отбора по лакрос. Джак спря и се обърна към нея. На лицето му се изписа радостна усмивка.

Мими му се усмихна в отговор и помаха с ръка, но той не отвърна. Раздразнена, тя погледна зад себе си. Може би не гледаше към нея в крайна сметка. И тогава видя кой стои точно зад нея на стълбището, приковал вниманието на цялата зала.

Скайлър ван Алън.

Дори Мими би дала всичко, за да облече тази рокля.