Мелиса Круз - Маскарад

Опита се да си припомни всичко, което се бе случило по-рано този ден, с надеждата, че нещо ще й подскаже как се е озовала в езерото. Беше отишла на училище както обикновено, а после на поредната скучна сбирка на Комитета. Трябваше да ги учат как да използват и контролират вампирските си сетива, но през последните два месеца се занимаваха с подготовката на годишния бал и с нищо друго. На сбирката мащехата й Боби-Ан изложи Блис с кресливия си глас и безвкусното си облекло - анцуг на „Вюитон“. Досега Блис бе живяла в неведение, че марката прави облекла от същото кафяво сукно като багажа. Мащехата й приличаше на козметично куфарче в златисто и кафяво.

Вечерта, понеже по изключение баща й си беше вкъщи, семейството отиде да вечеря в новооткрития ресторант „Сирк“, който отскоро се беше преместил в разкошно помещение на „Бийкън Корт“ 1.

Известният нюйоркски ресторант се посещаваше от богати и известни гости и сенатор Люелин прекара вечерта в здрависване с другите богати посетители - кмета, телевизионни водещи, актриси, други сенатори. Блис си поръча суров гъши дроб и го намаза обилно със сладко от цариградско грозде.

Когато вечерята приключи, те отидоха на опера, която гледаха от семейната ложа - нова постановка на „Орфей и Евридика ”. Блис винаги беше харесвала трагичната история на Орфей, слязъл в Ада, за да спаси своята любима, а накрая я губи. Печалното пеене обаче я приспа и тя засънува водната бездна на Хадес.

И точно тук спомените й приключваха. Дали семейството й бе още в операта? Баща й бе седнал като величествена статуя с ръце под брадичката и съсредоточено наблюдаваше действието, докато мащехата й правеше гримаси и се прозяваше. Сестра й Джордан пък тихо си припяваше думите. Едва на единайсет, тя бе побъркана на тема опера. „Побъркана ”беше изключително точна дума според Блис.

Почти стигнаха до дока и здравата ръка я качи по стълбата на кея. Блис се подхлъзна, но откри, че е в състояние да ходи. Който и да беше спасителят й, имаше право. Вампирската й кръв я стопли и след няколко минути тя изобщо не забелязваше, че навън е около 5 градуса. Ако беше човек, досега да е мъртва. Най-малкото щеше да се е удавила.

Огледа мокрите си дрехи. Все още беше с облеклото от операта - черна сатенена рокля на „Темпърли ”с богата бродерия. Сега тя беше напълно съсипана. Така ставаше с дрехите, предназначени единствено за химическо чистене. Носеше само една от лачените обувки „Баленсиага ”с петнайсетсантиметрови токчета. Другата явно беше на дъното на езерото. Загледа учудено програмата на операта, която все още стискаше в ръка. Пусна я - хартията направи няколко пируета и падна на земята.

- Благодаря ти... - каза тя и се обърна назад, за да види най-после лицето на спасителя си.

Но зад нея нямаше нищо освен спокойната синя вода на езерото. Момчето беше изчезнало.

Из apxuвume на Вестник „Ню Йорк хералд“

Но тя беше точно тук. Скайлър бе сигурна. Жената изчезна през вратата на същата величествена сграда, в която в момента беше Скайлър, само че сега я нямаше.

Скайлър се огледа - беше във фоайето на къща за гости. Много от великолепните плаващи палати във Венеция бяха превърнати в мизерни малки хотелчета, където гостите нямаха нищо против строшените перила и лющещата се мазилка, понеже туристическите брошури им обещаваха да усетят духа на истинската, автентичната Италия.

На рецепцията стоеше възрастна жена с черен шал около главата. Тя погледна Скайлър с любопитство.

- Posso li aiuto? - „Мога ли да ви помогна?“

Скайлър се обърка - нямаше и следа от русата жена. Как е успяла да се скрие толкова бързо? Скайлър я следваше по петите. В помещението нямаше други врати.

- C’era una donna qui , si? - „Една жена влезе тук току-що, нали?“- попита Скайлър.

Беше благодарна на факта, че в „Дюшен“ изучаваха задължително два чужди езика вместо един и Оливър я бе убедил да избере италиански като втори. „Така ще можем по-лесно да си поръчваме в ресторантите на Марио Батали“, аргументира се той.

Възрастната жена се намръщи.

- Una donna? - Тя поклати глава. Разговорът продължи на италиански. - Тук няма никой друг освен мен. Никой не е влизал.

- Сигурна ли сте? - настоя Скайлър.

В този момент пристигна Оливър. Слезе от лъскавата моторница, която спря точно до ръба на сградата, и влезе. Беше си дал сметка, че водното такси му върши много по-добра работа, отколкото туристическата гондола.