Мелиса Круз - Маскарад

Нан се представи и приседна на леглото.

През последните няколко часа Блис вече усещаше крайниците си и се чувстваше доста по-добре.

- Хвани ръката ми, дете мое - каза Нан мило.

Блис сложи двете си ръце в нейните - меки, гладки, без бръчки.

- Сега затвори очи и нека да се върнем към изминалата вечер. Покажи ми какво видя.

Проникване. Нан щеше да използва проникване , за да прочете мислите й. Блис трябваше да отвори съзнанието си и да допусне в него възрастната жена.

Тя кимна и затвори очи.

Заедно отново проследиха случилото се. Блис чакаше на канапето до рецепцията. Появи се Ренфийлд, който носеше папка за Присила Дюпон. Скайлър влезе и я попита дали е виждала Оливър. Няколко момичета от „Дюшен“ търсеха книги за следващото заседание на Комитета.

Изведнъж падна мрак. Цялото помещение бе обвито в ужасен дим.

Блис зачака да се появи чудовището, но всичко, което успяха да видят, беше плътен черен пушек.

Тя отвори очи и видя, че Нан пише нещо в тефтера си.

- Добре - каза възрастната жена. - А сега, ако обичаш, вдигни косата си и ми покажи задната част на врата си.

Това пък какво означаваше?

Блис направи каквото искаха от нея.

- Добре - кимна Нан, - пусни косата си.

След като жената излезе, баща й дойде и я прегърна силно.

Какъвто и да беше тестът, явно го бе издържала.

Задната част на врата й...

Част от теста...

Блис се сети, че Кингсли винаги държи косата си дълга и пусната, така че вратът му не се виждаше. Дали бе модна прищявка? Или криеше нещо?

Кингсли винаги носеше онази книга. Той я научи да залъже звяра от кошмарите си.

Кингсли Мартин бе член на прастара фамилия. Една от най-могъщите и най-престижните.

Блис затвори очи и отново видя звяра. Той й бе казал нещо. Една-единствена дума.

Сега.

Скaйлъp си миеше зъбите, когато телефонът звънна. Изплакна си устата, избърса си набързо лицето и хукна да се обади. Беше рано сутринта и тя се приготвяше за училище.

- Казвай.

- Така ли се вдига телефона?

- О, Блис. Здравей. Извинявай, помислих, че е Оливър. Той винаги се обажда сутрин.

- Е, съжалявам, че те разочаровах.

- Не, няма нищо. Как си?

Скайлър се канеше да посети Блис в клиниката, но последните няколко дни бяха много напрегнати: трябваше да ходи на училище, да прави упражнения с Лорънс следобед, а и дядо й се готвеше за битката на живота си. Белият вот беше свикан и скоро щеше да има избори.

- По-добре съм - отвърна Блис. - Ти... знаеш какво ми се случи, нали?

- Да. Дядо ми каза, че е бил среброкръвен, но ти си се спасила.

Блис разказа на Скайлър за теста, как е отворила съзнанието си за Нан Кътлър и за знаците на врата, които бяха изчезнали.

- Същото се случи и с мен - обясни Скайлър. - Помниш ли как ме нападнаха в нощта след фотосесията?

- Да.

- Той ме ухапа, но белезите изчезнаха. И после не си спомнях нищо.

- Тя поиска да види и задната част на врата ми. Не ти ли се струва странно?

Скайлър кимна, макар че Блис нямаше как да я види.

- Всъщност това е някакъв друг тест, за който дядо ми спомена. Нан дойде тук, за да провери и мен.

- Наистина ли? Значи не съм само аз?

- Не, разбира се. Провериха всеки, който е бил там в онази нощ.

- Супер.

- Е, какво има?

- Виж, разбрах нещо от баща ми. Нали от Комитета непрекъснато повтаряха, че нямало такова нещо като среброкръвни?

- Аха.

- Май са си променили мнението.

- И аз така чух - отвърна Скайлър.

Лорънс й беше разказал за настроенията в Конклава. Сега, след като жертва бе станал възрастен вампир, членовете бяха на ръба на бунта. Налагаше се да приемат, че среброкръвните са реалност, и то зловеща.

-- Както и да е, баща ми каза, че сигурно той е един от нас - някой от старо известно семейство.

- И Корделия винаги така казваше.

- Може да ти се стори налудничаво, но мисля, че знам кой го е направил.

- Кое?

- Кой прикрива среброкръвния - каза Блис. - Мисля, че Кингсли има нещо общо с това.

Блис разказа на Скайлър подозренията си, как те съвпадат с наученото от баща й - подчертания интерес към Черната магия, странната книга, която Кингсли винаги чете, фактът, че е така добре запознат с историята на среброкръвните и митовете за тях.

Скайлър подсвирна.

- Не знам... наистина звучи подозрително, но не мислиш ли, че прибързваш със заключенията?

- Възможно е, но ще бъда затворена тук поне още седмица. Дали вие с Оливър можете да го проучите?

Няколко дни по-късно Скайлър и Оливър откриха някои много интересни факти за новото момче. Хранилището беше приведено в ред (факторът Велокс много им помогна). Всички отломки бяха разчистени и нищо не издаваше какво се бе случило освен една съвсем тънка пукнатина в мраморния под. Когато си го наумяха, вампирите можеха да направят поразителни неща.