Мелиса Круз - Маскарад

Влязоха мащехата й и Джордан и се скупчиха до леглото. Както обикновено, Боби-Ан беше облечена кичозно - в кашмирен пуловер с надпис „Версаче“ на гърдите. В едната си ръка държеше носна кърпичка, която от време на време допираше до очите си, макар да не се виждаха никакви сълзи.

- О, милинка, толкова се притеснихме! Слава богу, че си добре!

- Как се чувстваш? - попита баща й.

- Уморена - отвърна Блис. - Какво стана?

- Имаше експлозия в Хранилището - обясни Форсайт. -Не се тревожи, беше толкова дълбоко, че червенокръвните са го помислили за слабо земетресение.

Блис и за секунда не се бе притеснила, че хората може да са открили най-тайното скривалище на вампирите.

- Какво стана с мен? - попита тя.

- Точно това се опитваме да разберем. Какво си спомняш?

Тя въздъхна и се загледа през прозореца, от който се виждаше празната офис сграда от другата страна на тротоара. Всички компютри вътре бяха включени и светлинките им примигваха, макар работното време отдавна да бе изтекло.

- Не много. Само някакъв черен пушек... и...

Очи, червени очи със сребърни зеници. Звярът , оживял... Той се бе обърнал към нея... Каза й...

Тя поклати глава и силно стисна очи, сякаш за да пропъди злото присъствие.

- Нищо... нищо. Нищо не помня.

Форсайт въздъхна, а Боби-Ан отново заподсмърча.

- О, горкото дете...

Джордан наблюдаваше мълчаливо Блис с крайчеца на окото си.

- Боби, може ли да ни оставите насаме за малко? - попита Форсайт.

Когато Боби-Ан и Джордан излязоха, той се обърна към Блис.

- Блис, това, което ще ти кажа, е много важно. Била си нападната от среброкръвен.

- Не-е-е-е - прошепна Блис. - Но нали от Комитета казват, че това са само митове...

- Сгрешили са. Сега го осъзнахме. Всъщност Присила свика събрание, защото искаше да ни представи доказателства, че... Сега няма да говорим за това. По някакъв начин среброкръвните са оцелели и ние трябва да приемем реалността.

- Но как е станало?

- За съжаление, това значи, че някой от нас е виновен. Няма как да се завърнат, ако някой синьокръвен не ги прикрива, не им помага. Сигурно е член на някое от най-старите семейства, достатъчно могъщи, за да прикрият такова сериозно злодеяние, така че Михаил да не се усети.

- Какво ще стане с мен? - попита Блис с треперещ глас.

- Малцина оцеляват след нападение на среброкръвен и винаги съществува опасност от поквара.

- Поквара?

- Понякога среброкръвните не изконсумират жертвите си докрай, а източват достатъчно кръв, за да ги отслабят. Но след това кръвта на хората става отровна за тях и те са принудени да се хранят със собствения си вид, за да оцелеят.

Точно както се е случило с Дилън, помисли си Блис. Превърнали са го в чудовище, покварили са го, а после са го убили, за да не издаде тайните им.

- Според нас причина за трагедията в Роаноук е, че някои от нашите вече са били покварени, когато напуснаха Стария свят.

- По какво се разбира дали някой е покварен?

Той не отговори, а се зае да свали превръзката на врата й.

Блис го погледна тревожено. Какво искаше да й покаже? В чудовище ли се бе превърнала?

Той й подаде малко огледало от масичката с медицински принадлежности.

Тя го обърна към себе си, обзета от страх какво ще види.

Кожата на врата й обаче беше гладка и нежна като преди.

- Какво значи това?

- Няма никакви знаци, значи отровата не е била достатъчно силна. Синята ти кръв е успяла да възвърне баланса и да те излекува сама. Да те предпази от поквара. Кроатан не е успял да те превърне в един от своите.

Тя кимна с облекчение. Беше оцеляла... Не беше сигурна как, но беше жива.

- Ще ти направят още няколко теста - предупреди я Форсайт. - Един от Старейшините ще ти ги направи. Ще поискат да споделиш спомените си с тях. Да им покажеш какво си видяла. Но аз съм сигурен, че ще минеш проверката.

Баща й се канеше да излезе, но Блис имаше още един въпрос.

- Татко, ако някой е покварен, по какво може да се разбере?

- Трудно е да се каже, но сме забелязали, че покварените имат засилен интерес към Черната магия и започват да се занимават с мрачни заклинания.

По-късно вечерта Нан Кътлър, една от най-високопоставените синьокръвни, дойде да посети Блис. Нан беше от елегантните, болезнено слаба дама от кръга на Присила. Имаше дълга бяла коса с гарваново черен кичур в средата. В града я познаваха като неуморим радетел на благотворителността и клиент на ателиетата за висша мода. Но когато влезе в болничната стая, нямаше и следа от онази фасада. Беше достолепен вампир, преживял столетия. По лицето й можеха да се видят фините сини линии.