Мелиса Круз - Маскарад

Докато проверяваше за други ранени, Скайлър се натъкна на проснато женско тяло, затрупано от прахоляк и мазилка. Обърна го и извика.

- Блис! О, боже! Блис!

Под брадичката й се виждаха две дупчици, от които по врата й се стичаше лепкава, синя кръв.

- ВСИЧКИ ДА ОСТАНАТ НА МЯСТО! - заповяда силен глас и тълпата замръзна.

Скайлър притискаше треперещата си ръка към врата на Блис, за да спре кървенето. Блис ...

Щом виолетовият пушек се разнесе, Чарлс Форс и Форсайт Люелин застанаха до нея е високо вдигнати блестящи мечове.

Чарлс коленичи до Блис и сложи ръка на главата й.

- Поне тя е жива.

Как така „поне“, зачуди се Скайлър. Изведнъж от другата страна на стаята се чу писък и тя разбра. На входа на квартирата на Конклава, просната на стъпалата, лежеше Присила Дюпон, председателката на Съвета.

Насред локва кръв.

Оливър откара Скайлър у дома. И двамата бяха разтърсени от случилото се. Катастрофалното събитие ги накара да забравят неловкото чувство, което се бе промъкнало между тях след случката в хотела. Нещата помежду им бяха както преди и Скайлър беше доволна, че отново може да разчита на приятеля си.

Щом пристигнаха, Хати се засуети около тях и превърза главата на Скайлър и брадичката на Оливър. Вярната помощница им направи горещ шоколад и ги зави с кашмирени одеяла до камината.

- Къде е Лорънс? - попита Скайлър и си взе бисквитка от подноса, който Хати им донесе.

- Хукна нанякъде преди броени минути. Имал някаква спешна среща. Каза да се погрижа за теб, щом се прибереш. Да извадя аптечката. Май е разбрал, че нещо се с случило. Щом Хати излезе стаята, Оливър попита:

- Мислиш ли, че е бил среброкръвен? - вдигна рамене.

- Сигурно - сви рамене Скайлър. - Това е единственото обяснение. Но има нещо, което не се връзва. Лорънс каза, че среброкръвните ловуват сами. Издебват жертвите си, докато са сами, без кучетата си. А това нападение стана на публично място с много свидетели.

- Мислиш ли, че е мъртва?

- Кой, Блис ли? Не. Чарлс Форс каза, че е жива.

Все още не можеше да повярва. Момичето имаше две прободни рани на врата си, подът около нея беше облян в кръв.

- Не... Имах предвид г-жа Дюпон.

- Не знам - потръпна Скайлър.

Сторило й се беше, че е мъртва, а и беше дочула членове на Конклава да обсъждат ситуацията, събрани около тялото.

Пълна консумация... Не е възможно... Но цялата й кръв е източена... което означава... мъртва... Душата и... Точно Привила!... Потресаващо е наистина...

Бе дошла линейката на д-р Пат и лекарите бяха отнесли Блис с кислородна маска на лицето. Баща й не се отделяше от нея. Но втората носилка, на която лежеше Присила Дюпон, беше покрита с бял чаршаф. А това можеше да значи само едно...

Скайлър се примъкна до Оливър и двамата се облегнаха на краката на канапето. Тя отпусна глава на рамото му и затвори очи, а той я прегърна и я придърпа към себе си. Поне можеха да се утешат един друг.

Лорънс се прибра малко преди зори и завари Скайлър и Оливър сгушени на килима до канапето.

- И двамата трябваше да сте в леглата по това време. Особено ти, Скайлър. Да оцелееш след нападение на среброкръвен не е малко.

Скайлър разтърка очи, а Оливър се прозя.

- Не, още не. Трябва да разберем какво се е случило - настоя тя. - Двамата бяхме там.

Лорънс седна на кожения стол пред тях и сви краката си.

- Да, мога само да се радвам, че не сте пострадали повече.

- То не преследваше нас - каза Скайлър.

- И слава богу - отвърна Лорънс.

Извади една пура и отряза върха й, което подсказа на Скайлър, че се кани да им разкаже всичко, или поне толкова, колкото сам знаеше.

- Какво ти е разправяла Корделия за Кроатан? - попита Лорънс, след като дръпна от пурата си.

- Че това е някаква древна опасност, която се е превърнала в мит. Последната известна атака била преди четиристотин години - отвърна Скайлър. - В Плимут.

- Да. Роаноук беше най-кървавата им и съкрушителна победа. Завладяха цялото селище. Значи не ти е разказала за Венеция, Барселона или Кьолн.

Скайлър вдигна въпросително вежди.

- Това, което не се споменава или най-малкото се прикрива, е, че след така наречения им разгром в Рим среброкръвните се завръщат в началото на всеки век, за да се хранят с млади синьокръвни. Опитвахме се да покажем на Конклава тази последователност. Но годините след Роаноук бяха твърде спокойни и в Новия свят имаше само един случай на нападение.

- Тук, в Америка ли? - възкликна Скайлър. Корделия не беше споменавала нищо подобно.