Мелиса Круз - Маскарад

Оливър се опита да не се изчерви и избягваше да я погледне в очите.

- Добре - каза той по-скоро на себе си и се изправи. Скайлър се приближи до него, надвеси се над тялото му и с няколко леки движения се намести в скута му.

- Много си тежка - закачи я той с усмивка.

- Не съм.

- Добре де, не си.

- Много си сладък, знаеш ли? Наистина. Трябва да ходиш по срещи, вместо да си все с мен - каза тя лаконично и

отметна косата от лешниковите му очи. Никога не бе виждала по-мили очи. С Оливър винаги се чувстваше в безопасност.

- Да бе, аз по срещи... - засмя се той и обгърна талията й е ръце.

- Защо не? Не е невъобразимо.

- Така ли?

- Ами...

Не можа да довърши, защото той я хвана за брадичката и я привлече към себе си. Отначало целувката им беше нежна и колеблива, но после стана по-смела, двамата разтвориха широко устни.

- Ммм - въздъхна тя.

Значи това било. Целувката с Оливър не беше каквато си я представяше. Беше по-хубаво. Сякаш бяха създадени един за друг. Скайлър се притисна към него и той прокара ръка през косата й. Това беше повратният момент. Започна да целува брадичката, после врата му.

- Скай...?

- Мммм?

Неочаквано Оливър я отблъсна, свали ръце от кръста й и рязко я избута от скута си.

- Не! - каза той задъхано, с пламнало от смущение лице.

- Не? - попита тя неразбиращо. Всичко вървеше добре. Нали така ставаше?

- Не - отсече Оливър, изправи се и закрачи из стаята. -Свещената целувка не е нещо незначително. И за майка ти е значела нещо. И знаеш ли какво? Намери си друга опитна мишка. Аз не искам да го правя по задължение.

- Оли...

- Стига, Скайлър.

Никога не я наричаше така, освен ако не й беше страшно ядосан.

Тя затвори уста.

- Тръгвам си. Не мога да бъда с теб... Това не си ти.

Оливър си облече палтото и затръшна вратата след себе си.

В една скрита ниша дълбоко под Хранилището на историята Мими откри стара книга с кожена подвързия - същата, която баща й беше конфискувал преди няколко седмици. Въпреки че я пазеха под ключ, Мими просто трябваше да открие кой точно ключ да използва. Стана с минимално усилие. Хората, които работеха в библиотеката, далеч не можеха да се сравняват с един разгневен вампир.

Книгата беше отворена на последната, черната страница, където буквите бяха изписани в блестящо синьо - същия цвят като кръвта във вените на Мими.

Кингсли Мартин стоеше до нея и двамата четяха на светлината на дълга тънка свещ. Около тях се простираха безкрайни редици от лавици с книги, потънали в тишина и непрогледен мрак.

В Хранилището се пазеха приблизително десет милиона тома. Това беше най-голямата библиотека в света, етажерките стигаха дълбоко под Манхатън, на няколко етажа под тротоарите. Всъщност никой не знаеше докъде точно слизаше старият разнебитен асансьор с решетка.

Бяха решили да изпробват заклинанието на първия подземен етаж. В книгата пишеше да изберат място с „първична сила“ и Кингсли предложи главната квартира на синьокръвните.

- Тук пише, че само някой с подобна нагласа може да го призове - каза Мими, четейки указанията.

- Това значи, че и то трябва да иска същото, което и ти. Само тогава ще изпълни желанието ти.

- Добре.

- Първо трябва да привлечеш жертвата си - каза Кингсли.

Мими нарисува петоъгълник около тях двамата.

- Мрачни принце на среброкръвните, чуй моя зов. Аз, Азраел, те призовавам да доведеш моя враг - нареди Мими с висок и ясен глас.

На най-горния етаж на Хранилището Скайлър ван Алън влезе в главната читалня, за да търси Оливър. След като прекара час в хотелската стая, реши, че не може просто да седи или да чака Оливър да се успокои. Трябваше да го намери и да му се извини. Не беше редно да иска онова от Оливър, сега го разбираше. Бе твърде много, а сега трябваше да помоли за прошка.

Обикновено приятелят й прекарваше събота и неделя вечер в Хранилището, затова тя отиде да го търси именно там, след като не отговаряше на обажданията и съобщенията й.

Блис Люелин седеше на едно протъркано канапе близо до рецепцията.

- Здравей - каза Скайлър. - Виждала ли си Оливър?

Блис кимна.

- Мисля, че е там вътре. Дойде преди няколко минути.

- Супер.

След случката в Монсерат Блис се чувстваше неудобно в компанията на Скайлър.

- Аз... ъъ, чакам Кингсли. Той поиска да се срещнем тук.

Скайлър кимна, макар да не й бе до обяснения. Остави я и бързо отиде да търси приятеля си.

Хранилището беше претъпкано като за събота вечер. Почти всички места бяха заети. Библиотекарите каталогизираха книгите по рафтовете, а някои от старшите членове на Комитета тъкмо влизаха за седмичната си среща. Скайлър забеляза елегантния силует на председателката Присила Дюпон, която разговаряше оживено с един от членовете на Конклава. Двамата влязоха в малка конферентна зала. Джак Форс четеше, седнал на обичайното си място до камината.