Мелиса Круз - Маскарад

- Да.

Лорънс извади една дебела папка, обгорена по краищата, и я подаде на Скайлър.

- Това са документите, над които работеше Присила Дюпон. Канеше се да представи пред Комитета някои доказателства, които ние с Корделия им изложихме преди много време.

Скайлър отвори папката и отвътре изпаднаха няколко изрезки от вестници. Двамата с Оливър ги разгледаха.

- Коя е Маги Станфорд?

- Синьокръвна, която изчезна. Нямахме представа, че е била затворена в лудница. Червенокръвните доктори си мислели, че страда от психическо разстройство, но нейният случай всъщност е доказателство за среброкръвна поквара. Тя беше тяхна жертва.

Понеже така и не я откриха, ние с Корделия разбрахме, че зад това стоят среброкръвни, но не можахме да го докажем. Тогава решихме да се разделим, за да продължа разследването без знанието на Комитета. Присила ми каза, че е намерила нещо в архивите, което може да хвърли светлина върху случая, но аз вече съм виждал тези документи. В тях няма нищо ново.

На Скайлър й направи впечатление колко хубаво е момичето от изрезките.

- Какво стана след изчезването на Маги? - попита тя.

- Нищо. Среброкръвните отново потънаха в сенките. И така до миналата година, когато умря Аги Карондолет. След нея бяха убити още четирима синьокръвни, които бяха в началото на своята трансформация. От Роаноук не е имало толкова жертви. Това значи, че те стават все по-силни, по-уверени. Но най-притеснителна е смъртта на Присила. Тя показва, че могат да победят и вампир в разцвета на силите му. Тяхната мощ расте и те стават все по-агресивни.

Комитетът трябва да осъзнае опасността. Не можем да стоим и да чакаме, докато Принцът на среброкръвните ни унищожава един по един.

- Наистина ли мислиш, че Луцифер се е върнал? - попита Скайлър.

Лорънс не отговори. Пурата му малко по малко изгаряше, пепелта в края растеше и накрая падна и прогори малка дупка в старинния килим.

- О, по дяволите - възкликна той, като я видя. - Корделия никога няма да ми го прости. Никога не ми позволява да пуша в дневната.

- Дядо, не отговори на въпроса ми - каза Скайлър остро.

- Може би няма нужда - заяви Оливър нервно.

От тези приказки за Луцифер и среброкръвните му призляваше. Взе да съжалява за горещия шоколад и последната пета бисквитка.

- Само най-могъщият от среброкръвните може да причини подобно разрушение на такова защитено място - каза най-после Лорънс.

- Защитено?

- Хранилището на историята е една от най-сигурните ни крепости. Навсякъде има стражи, както и заклинания, които да го пазят от нашествие, да държат Покварата далеч. Това е зловещ знак за всички нас. Показва, че защитата ни не е устояла.

- Какво мислиш да правиш? - попита Скайлър.

- Единственото, което мога. Ще призова за бял вот. Време е Михаил да бъде предизвикан.

Караха се заради нея. През замъгленото си съзнание Блис чуваше баща си и Чарлс Форс да се карат заради нея зад затворената врата на болничната стая.

Какво се бе случило?

Тя смътно си спомни черно-виолетовия пламък, който изпълни цялата библиотека с гъста непрогледна мъгла, и се досети, че нещо е станало с нея. На врата й имаше марля. Дали е била ухапана? От среброкръвен? По челото й изби студена пот. Ако е била нападната от покварен, защо бе още жива?

Блис се опита да вдигне ръка към врата си, за да провери раната, но не успя да помръдне. Обзе я паника, докато не осъзна, че ръцете й са завързани за леглото. Но защо?

Стаята беше луксозно обзаведена като в хотел, с модерна бяла пластмасова мебелировка, която Блис много добре познаваше. Намираше се в клиниката за синьокръвни на д-р Пат. С свръхчувствителния си слух долови шепота на баща си и Чарлс Форс в коридора.

- Не е била покварена, Чарлс. Много добре знаеш какви са признаците. Видя врата й! Не е имало достатъчно време.

- Разбирам, Форсайт, но знаеш как изглеждат нещата отстрани. Не мога да допусна Лорънс да се хване за това. Тя ще бъде тествана, както и всички, които са били там онази нощ.

- Тя е жертва! Това е възмутително! Няма да ти позволя!

- Нямаш избор - каза Чарлс с тон, който не търпеше понататъшни възражения. - Знам колко си загрижен, но както сам каза, изглежда, че й няма нищо.

Настъпи продължителна тишина, после двамата мъже се върнаха в стаята на Блис. Тя моментално затвори очи и се престори, че спи.

Усети ръката на баща си как я гали по челото и чу как той прошепна кратка молитва на непознат език.

- Здравей - каза тя, отваряйки очи.