Мелиса Круз - Маскарад

- Искаш ли да се поразходим? - предложи той.

Блис кимна. Предложението беше доста подозрително. Дали не беше просто завоалиран начин да я пита иска ли да легне с него?

Тръгнаха ръка за ръка по брега. Блис остави студените вълни да заливат краката й.

Светлините на хотела все повече избледняваха.

- Морган е женско име - закачи го тя.

- О, така ли? - отвърна той, прегърна я и я повали на земята. Прикова я с ръце на пясъка, а Блис се престори, че се бори да се освободи.

- Няма да се измъкнеш - засмя се той.

- Нима?

Момчето взе да я целува и тя му отвърна. Беше някак различно от усещането с Дилън или Кингсли. Той беше човек. Червенокръвен. Усещаше как сърцето му бие, долавяше сочната му човешка миризма. И изведнъж разбра какво се кани да направи.

Той съблече тениската си и я хвърли настрана, после тя му помогна да разкопчае ризата й. Цялото й тяло потръпна, когато пъхна ръка под горнището на банския и развърза връзките. Действаше толкова бързо, но... сега беше неин ред.

Тя го обърна по гръб и седна разкрачена върху него.

- Страхотно - каза той, гледайки с наслада голата до кръста Блис, обляна в лунна светлина.

- Нима? - попита тя с престорена свенливост.

После наведе глава и започна да целува тъмната окосмена ивица на торса му, продължи по гърдите и стигна до топлото местенце под брадичката му. Докосна го бавно с език.

Той въздъхна, хвана главата й с ръце и притисна тялото й до себе си.

И точно тогава тя го захапа с острите си зъби и започна да пие...

От Комитета твърдяха, че за да си спомниш предишните си животи, трябва само да седнеш на един стол, да затвориш очи и да оставиш мисълта ти да се рее из безкрайните коридори на паметта, да прелиства каталога на хилядите предишни животи.

Мими се усамоти в мрака на спалнята си, приюти се на класическото си легло като на принцеса, сложи си маска на очите и се концентрира.

Виденията бяха кристално ясни. Всяка картина от миналото й показваше една и съща история. Тя и Джак заедно, щастливи, свързани, влюбени. Проследи последните им животи - в Плимут, в Нюпорт, но нито един от тях не й даде някаква насока. Колкото и да се опитваше, не можеше да намери причината за отдръпването, съмнението, колебанието му. Дали наистина не можеше, или...?

С ужас си спомни изражението на лицето му на бала. Този поглед, изпълнен с безгранично обожание. Тогава тя реши, че е просто някакво мимолетно увлечение. Или дори само любопитство. Колко глупаво от нейна страна. Беше допуснала собствената й гордост да я заслепи. Твърде дълго отричаше истината.

А през цялото време отговорът е бил пред очите й. Скайлър ван Алън.

Този малък мелез. По-точно синьокръвна без минало. Нов дух. Тя беше аномалията в тяхната вселена. Ето кой беше неизвестният фактор, който нарушаваше равновесието.

Как не го бе видяла досега?

Скайлър не бе съществувала в досегашния им свят. Единствено сега... в този цикъл на живота. И сега за пръв път връзката между Джак и Мими беше под въпрос.

Скайлър го привличаше, както някога Габриела. Мими смъкна маската и я захвърли в другия край на стаята, като за малко не удари кучето си чау-чау, което изскимтя раздразнено.

Габриела. Все тя се изправяше на пътя й. Още преди Падението. Габриела, Пречистата, Вестителката, белият архангел, този, който щеше да донесе вестта за спасението. Мими и Джак бяха ангели на Подземния свят, съдбата им беше свързана с мрака и справедливостта. Мисията им бе да напомнят на хората, че са смъртни. И въпреки това Джак, Абадон, винаги го привличаше Светлината. Бялата сила.

А хората смятаха, че тя напирала да се издигна в обществото, помисли си Мими.

През вековете Мими знаеше, че Джак не е удовлетворен от отредената му роля, че не му беше приятно да се нарича Ангел на разрушението. Мими бе наясно, че Джак никога не би избягал от отговорностите си. Просто й се искаше той да приеме света такъв, какъвто е, вместо да се стреми към нещо по-висше. Нали точно това им докара проблемите в крайна сметка? Последваха Луцифер във възхода му, защото Джак смяташе, че ако свети като Слънцето, което Габриела толкова обичаше, ще спечели сърцето й. Но тогава тя го отритна. Дори след като изостави Михаил на Земята, Габриела предпочете един обикновен смъртен човек вместо Абадон от Мрака.

Между близнаците Форс нямаше тайни. Мими се беше научила да живее с факта, че лицето на Габриела преследва сънищата на Джак от хилядолетия. Но сега привличането се беше прехвърлило от майката на дъщерята, а това Мими не можеше да допусне.