Мелиса Круз - Маскарад

Всички момичета ахнаха. Почти никое момче не купуваше бели рози. Беше твърде категоричен знак за обвързване. Този обаче бе като да заявиш на всеослушание, че сърцето ти е пленено.

Куриерът постави букета пред Скайлър.

Мими вдигна вежди. Досега винаги тя бе печелила първенството на розите. Това пък какво означаваше?

- За мен ли е? - възкликна Скайлър, зашеметена от размера на букета.

Взе картичката, закачена на най-горната роза.

„За Скайлър, която не обича любовните истории“, гласеше текстът. Подпис нямаше.

Мими изгледа кръвнишки червените си букети и розите сякаш се спаружиха под погледа й. Не беше трудно да се досети кой е пратил тези ослепително бели рози на малкото чудовище. Бяло като светлината. Бяло като любовта. Бяло като вечността.

Тъкмо имаше възможност да пристъпи към осъществяване на плана си.

Докато минаваше покрай Скайлър, Мими уж се спъна и се подпря на стола на съперницата си, при което захвана няколко нейни черни косъма.

- Ау! - извика от болка Скайлър.

- Внимавай - изсумтя Мими, здраво стиснала кичура в ръка.

Нямаше да отнеме много време.

Слeд като усвои първия принцип на проникването , Скайлър се зае с втория - внушението. Това беше способността да посееш семето на дадена идея в нечий ума.

- По този начин караме хората да се стремят към съвършенство, съзидателност и красота - обясни Лорънс. -Внушението е много полезен инструмент. Хората не обичат, когато идеите им не са техни, затова просто им ги внушаваме. Иначе никога нямаше да има Нов курс на Рузвелт 9, социално осигуряване или дори център „Линкълн“.

Внушението беше още по-сложно от телепатията. Лорънс й обясни, че трябва да се действа деликатно, така че човекът изобщо да не усети намесата.

- Естествено, скритата реклама е измислена от нашия вид, но когато хората я откриват, веднага я забраняват. Много жалко.

Предната вечер Лорънс бе поискал от нея да внуши нещо на Андерсън. Скайлър се мъчи няколко часа да намери сигнала на целта, а после и да изпрати послание към него. В един момент Андерсън изненадващо се изправи, каза, че иска чаша чай и попита дали да донесе и за някой друг. Щом излезе, Лорънс погледна Скайлър многозначително. - Ти го направи, нали?

Тя кимна. Това просто послание й бе коствало почти цялата сила.

- Добре. Утре ще минем от следобедни напитки към по-сериозна материя.

На другия ден в училище усилията, които бе вложила във внушението, си казаха думата. Докато вървеше по коридора след третия час, изведнъж се почувства замаяна. Залитна и за малко да падне по стълбите, ако в този момент Джак не беше зад нея да я хване.

- Добре ли си? - попита той.

Скайлър отвори очи и видя Джак да я гледа загрижено.

- Подкосиха ми се краката... Загубих съзнание.

Момичетата около нея си размениха многозначителни усмивки. Припадъците бяха разпространено явление в училището и признак на анорексия. Много ясно, че Скайлър ван Алън страдаше от хранително разстройство. Личеше си по това, колко е кльощава проклетницата.

- Ще те закарам у вас - каза Джак и я изправи на крака.

- Не... Оливър... помощникът ми... той ще... няма проблем, наистина. Просто прекалих с упражненията по проникване - обясни тя.

- Мисля, че Оливър сега прави презентация по английски, но ако искаш, мога да го извикам.

Скайлър поклати глава. Не, нямаше да е честно Оли да получи лоша оценка само защото й е станало зле.

- Хайде, ще те кача на едно такси и ще те заведа у вас.

Лорънс работеше в кабинета си, когато Хети почука на вратата, за да му съобщи, че се е прибрала.

- Сър, мис Скайлър се прибра. Станало й е зле в училище - каза тя.

Той слезе по стълбите и завари Джак Форс, който държеше Скайлър на ръце. Момчето му обясни, че е заспала по пътя в таксито.

- Между другото, аз съм Джак Форс.

- Да, да. Знам кой си. Бъди добро момче и я постави тук, на канапето - каза Лорънс и го поведе към дневната.

Джак я положи нежно върху кадифения диван, а Лорънс я зави с вълнено одеяло.

Кожата на Скайлър беше толкова бледа, че почти прозираше, а тъмните мигли на спуснатите й клепачи бяха влажни. Дишаше неравномерно и мъчително. Лорънс сложи ръка на челото й и веднага извика на Хати да донесе термометър.

- Тя гори.

- Припадна в училище - обясни Джак. - Изглеждаше добре в таксито, но после изведнъж й се доспа и... виждате.

Лорънс се намръщи.

- Каза, че е упражнявала проникването - продължи Джак и изгледа остро Лорънс с крайчеца на окото.