Мелиса Круз - Маскарад

- Добре ли си? - попита Скайлър.

- Ох, имам нужда от цигара - отвърна Блис, ровейки в чантата си. Извади една и я запали, докато отваряше прозореца на колата. - Искаш ли?

Скайлър поклати глава.

- Не знам какво да мисля. От една страна ми се иска да бях изчакала. Но просто ми се прииска. Мими говори за това непрекъснато. А и останалите момичета постоянно се хвалят с донорите си. Чувствах се глупаво, все едно съм девствена или нещо такова.

- И как беше?

- Честно ли?

- Аха.

- Невероятно. Сякаш поглъщаш душата им, Скайлър. Можех да вкуся... същността му. Почувствах се страхотно. Все едно съм се напушила. Такава тръпка. Сега вече знам защо го правят - призна Блис.

Таксито се движеше скоростно и момичетата се наслаждаваха на гладките спокойни води на Карибско море. Гледката беше удивителна, но и двете се радваха, че се прибират в мръсния и сив Ню Йорк.

Скайлър си пое дълбоко дъх.

- Аз не съм го правила още - призна тя.

- Ще го направиш - заяви Блис и изтръска цигарата си през прозореца. - Но да знаеш от мен, когато си избираш човек, гледай да е някой, който значи нещо за теб. Изпитвам влечение към Морган, а не искам. Всъщност почти не го познавам.

Всяка година в деня на свети Валентин училищният съвет набираше средства от продажбата на рози, които доставяха в училището. Цветята бяха бели, жълти, червени или розови, а женската половина разнищваше значението на посланието им до безкрай.

Мими го разбираше така: бели за любов, жълти за приятелство, червени за страст и розови за тайно увлечение. Всяка година на празника Мими получаваше най-големите и най-пищните букети. Веднъж един неин донор й донесе пет дузини червени рози в знак на неумираща преданост.

Мими се настани на стола си в кабинета по химия, първият им час за този ден, и зачака цветния прилив.

Не след дълго лакеите от ученическия съвет пристигнаха с огромни букети.

- Честит св. Валентин! - изчуруликаха те срещу изтормозения г-н Корган.

- Давайте по-бързо, да се приключва.

Много от момичетата получиха малки букети, предимно от жълти рози, което значеше, че са си ги купили една за друга. Така се утешаваха, че нямат половинка.

Скайлър беше на обичайното си място, защото се бяха местили няколко пъти и сега отново се падаше да седи до Оливър. Получи красив букет жълти рози, какъвто Оливър й бе пратил и предишната година. На картичката се виждаше равният му почерк.

- Благодаря ти, Оли - усмихна се тя и помириса цветята.

- Има и един за вас, г-н Хазард-Пери - каза момичето и му подаде букет.

- Розови? - изчерви се той.

- Имаш тайна обожателка - закачи го Скайлър.

Тази година реши да му прати розов букет, понеже винаги си разменяха жълти и нещата бяха станали твърде предвидими. Защо да не внесат малко тръпка?

- Как не. Знам, че са от теб, Скай - каза Оливър и отвори картичката. - „Оливър, искаш ли да си моят таен любим? С обич, Скай.“

Той прибра картичката обратно в плика и известно време не посмя да погледне Скайлър.

Скайлър искаше да надникне в ума му. Беше се справила успешно с първата част на проникването - телепатията, но Оливър също вземаше уроци и доста бързо се научи да не допуска външни сили. Оттогава Скайлър не можеше да му чете мислите.

Блис, която седеше до Кингсли, получи два еднакви по големина букета от червени рози.

- О, виждам, че имам съперник - възкликна той.

-Не е важно. Дори не познавам кой знае колко добре това момче - измърмори Блис.

Естествено, вторият букет бе от Морган, който бе изпратил цветята чак от Роуд Айлънд.

„Непрекъснато мисля за теб. М.“ - пишеше на картичката.

Кингсли й връчи своя букет лично.

- Искаше ми се да са зелени - каза той. - Този цвят не се връзва с косата ти.

- И тези са добре - смотолеви Блис.

Все още не беше сигурна какво точно изпитва към Кингсли. Сякаш извършваше предателство към Дилън.

След като връчиха всички малки и средни букети, беше ред на големите. Изглеждаше, че всички оставащи три или четири дузини тъмночервени рози бяха за Мими. Скоро пространството около чина й заприлича на погребален салон.

- Май това е всичко - измърмори мрачно г-н Корган.

- Почакайте, има още един - каза някой и извади най-красивия и без съмнение най-скъпия букет от всички - еднометрова аранжировка от двеста рози с цвят на слонова кост.