Мелиса Круз - Маскарад

- Само изглежда тежка - каза тя. - Всъщност е много лека.

- Направена е от венецианска коприна, една от най-хубавите в света - обясни агентката. - Десет белгийски монахини са ослепели, докато я направят - пошегува се тя. - Е, момичета? Мисля, че сме готови.

Мими поклати глава. Нямаше начин да допусне Блис да й открадне почетното място. Това щеше да бъде нейната вечер. Беше си наумила да е най-красивото момиче на бала, с което никоя не можеше да се сравнява. Това обаче нямаше как да стане, ако оставеше Блис да я засенчи с тази разкошна рокля.

Идеята да дойдат в „Диор“ беше нейна, но сега се налагаше да измисли план Б. Няма да се задоволи с рокля от ревютата. Ще й трябва специално ушита за нея рокля от големия майстор. „Баленсиага“.

Тръгнаха си от „Диор“ и отидоха да обядват във „Фред“ -ресторанта, разположен на последния етаж на „Барнис“ отсреща. Сервитьорката веднага ги настани в удобно четириместно сепаре близо до прозореца, където шик тълпата можеше да ги види. Мими позна Бранън Фрост, синьокръвна, главна редакторка на списание „Шик“, която седеше на съседната маса заедно с четиринайсетгодишната си дъщеря Уилоу, първокурсничка в „Дюшен“.

Блис сияеше от щастие и продължаваше да говори за роклята си.

- Да, наистина. Стоеше ти страхотно - каза Мими с равен тон и крива усмивка.

Блис отпи глътка вода, за да прикрие разочарованието си. По изражението на Мими разбра, че разговорът за роклята вече е приключил.

- А пък твоята е направо по-ра-зи-тел-на. Розовото определено е твоят цвят.

- Не знам - сви рамене Мими. - Мисля, че ще си потърся нещо друго. „Диор“ са малко кичозни, не мислиш ли? De trop , както казват. Малко се изхвърлят. Но, разбира се, ако ти търсиш такъв тип рокля, е страхотно - каза тя снизходително, докато разлистваше менюто, подвързано в кожа.

-А ти откъде мислиш да си вземеш рокля? - попита Блис, внимавайки да не се опари на отровните филизи, които Мими пускаше.

Беше наясно, че роклята й стои страхотно и Мими ревнува. Последния път, когато ходиха заедно да пазаруват, и двете харесаха едно страхотно палто от кожа на агънце в „Интермикс“, много модерен бутик в центъра. Мими позволи на Блис да купи палтото, но едва след като обясни как не понася да се носят кожи.

- Но нищо, вземи го. Знам, че има много хора, които не се интересуват от страданията на малките животинки.

В крайна сметка Блис го купи, но така и не го бе облякла. Едно на нула за Мими.

Вещицата беше позеленяла от завист. Бях страхотна с тази рокля, помисли си Блис, а после изведнъж се засрами. Дали Мими наистина ревнуваше? За какво изобщо би могла да ревнува красавицата Мими Форс? Животът й беше съвършен. Може би Блис преувеличаваше за реакцията й. Може би Мими имаше право и роклята наистина беше твърде натруфена. Дали да я облече? Може би не трябваше. Само да имаше кой да дойде с нея в ателието, някой като Скайлър, който щеше да й каже честно какво мисли. Скайлър изобщо не осъзнаваше колко е красива, вечно се криеше под няколко пласта чувалести дрехи.

- Нямам представа откъде ще си намеря рокля за бала -каза Мими безгрижно. - Но все ще изникне нещо.

Нямаше никакво намерение да показва жокера си този път. Бог да й е на помощ, ако и Блис реши да се обърне към „Баленсиага“ за бална рокля.

Сервитьорът дойде и взе поръчките им - две пържоли алангле.

- Кървави - усмихна се Мими и показа малко от вампирските си зъби.

Сервитьорът премигна.

- Сурови - усмихна се Блис, но без да се шегува, и му подаде менюто.

Мими отпи глътка вода и огледа посетителите на ресторанта, за да види дали е привлякла вниманието. Да. Няколко жени, туристки, ако се съди по жилетките им в пастелни тонове и рошавите ластички за коса от миналия век. Говореха за нея.

„Това е Мими Форс. Сещате ли се за „Форс нюз“? Баща й е милиардер. Имаше статия за нея в последния брой на списание „Стил“. Тя е нещо като новата Нарие Хилтън.“

-Да оставим роклята. По-важно е кавалерът - заяви Мими.

- Кавалерът ли? - възкликна учудено Блис. - Не знаех, че трябва и кавалер.

- Естествено, че ти трябва - засмя се Мими. - Това е бал все пак.

- Ти с кого ще бъдеш?

- С Джак, разбира се - отвърна Мими, сякаш това беше най-нормалното нещо на света.

- С брат си? - попита Блис шокирано. - Ама че... ненормално.

- Това е семейна традиция - тросна се Мими. -Близнаците винаги ходят на балове като двойка. Освен това не е като да...

-- Като какво?

Мими се канеше да каже „Не е като да ми е истински брат“, но не беше нито времето, нито мястото да й обяснява сложните и оплетени взаимоотношения на безсмъртната им любов. Блис и без това нямаше да разбере. Тя още не беше възвърнала всичките си спомени.