Мелиса Круз - Маскарад

Няколко минути по-късно стоеше пред малка постройка от червени тухли, много скромна конструкция на фона на останалите в изложбата. Фасадата й беше в ранноамерикански джорджиански стил с бели первази и перила от ковано желязо. Беше следа от друго време, образец на заселническия живот.

Изведнъж отново видя момчето. Изглеждаше състарен. Дишаше учестено и косата му беше разрошена. Като я видя, се сепна.

- Пак ли ти?

Това беше шансът й. Корделия й беше казала думите, които да предаде на Лорънс или на този, който би могъл да й помогне да го намери. Сега тя ги изрече - ясно и възможно най-уверено:

- Adiuvo Amicus Specialis. Nihilum cello. Meus victus est tui manus. „Идвам при теб за помощ, приятелю. Нямам какво да крия. Животът ми е в ръцете ти.“

Той я изгледа така ледено, както би могъл да гледа само нейният, род и думите й се стопиха в тишината.

- Dormio - нареди той и махна с ръка.

Изведнъж Скайлър усети как я обгръща мрак и губи съзнание.

Из архивите на Вестник

„Ню Йорк хералд“

Стaятa беше като кутия за бижута на последния етаж в един от най-високите небостъргачи в Манхатън, направен изцяло от стъкло и хром. Мими погледна към великолепния нюйоркски хоризонт и зърна отражението си в стъклото. Усмихна се.

Носеше рокля, но не каква да е рокля. Беше от хиляди шифонени розички, ръчно зашити една за друга, които правеха дрехата елегантна и ефирна като облак. Корсажът обгръщаше тънката й петдесет и шест сантиметрова талия, а златните й къдрици се спускаха по млечнобялата кожа на стегнатия й гръб и стигаха до кръста. Роклята струваше шестцифрена сума и беше спиращ дъха уникат, какъвто само Джон Галиано беше в състояние да сътвори. И беше нейна, поне за една нощ.

Намираше се в салона за облекло за знаменитости на Кристиан Диор. Тук се влизаше само със специална покана. По закачалките наоколо висяха все рокли, донесени директно от парижките модни подиуми. Специално ушити мостри, в които можеха да влязат само модели или момичета с пропорциите на модели.

Тук беше роклята, която Никол Кидман носеше на „Оскарите“, както и тази на Чарлийз Терон от наградите „Златен глобус“.

-Поразително - възкликна ентусиазирано рекламният агент на „Диор“. - Това е роклята за теб.

Мими взе чаша шампанско от сребърния поднос в ръцете на сервитьора с бели ръкавици.

- Може би - каза тя с ясното съзнание за бурните реакции, които щеше да предизвика при появата си в тази рокля на Бала.

В този момент на вратата се появи Блис.

Мими я беше поканила, защото смяташе, че ще е забавно да си има компания, докато мери рокли. Нищо в живота не й доставяше по-голямо удоволствие от това, да има на разположение раболепна приятелка, която да й завижда за външния вид и социалните привилегии. Изобщо не очакваше рекламната агентка на „Диор“ да се разтича да предлага рокли и на Блис. Но откакто подписа договор е агенция „Фарнсуърт“ и тялото й украсяваше билбордовете в целия град, облечена в дънките на Stitched for Civilization заедно със Скайлър ван Алън, малката тексаска стана истинска знаменитост в Ню Йорк. Факт, който Мими не можеше да й прости. Блис дори беше избрана от „Вог“ за най-актуално момиче и множество сайтове следяха всяка нейна крачка. Налагаше се Мими да се изправи лице в лице с ужасната истина - приятелката й беше известна.

- Момичета, какво ще кажете? - попита Блис.

Всички се обърнаха и усмивката на Мими помръкна.

Рекламната агентка се втурна към Блис.

- Изглеждаш великолепно! Да можеше Джон да те види.

Блис беше избрала рокля от наситено тъмнозелено кадифе, почти черно, което ярко подчертаваше русочервеникавите й къдрици. Кожата й с цвят на слонова кост изпъкваше на фона на тъмната материя. Роклята имаше много дълбоко деколте - разрез от врата до пъпа, което разкрива доста, но въпреки това не беше неприлично. Горната част беше обшита с хиляди кристали „Сваровски“, които блещукаха върху тъмния плат като звезди в нощно небе. Роклята беше фантастична, приковаваща вниманието; рокля, която можеше да превърне начинаеща актриса в кинозвезда, подобно на прословутата рокля на Елизабет Хърли е безопасните игли, дело на „Версаче“.

- Харесва ми - кимна Блис.

Двете се огледаха в огледалото. Тя се извисяваше над Мими с лъскавите си тънки токчета.

Изведнъж Мими реши, че изглежда съвсем невзрачна със своите бледорозови розички до страхотната секси рокля на Блис. Усмивката й съвсем изчезна, когато Блис затанцува из стаята.