Брандън Сандърсън - Кладенецът на възнесението

„Но ако го бяхме продали, щяхме да дадем могъщо оръжие в ръцете на нашите врагове“. По-добре, че Вин го бе използвала.

Той се наведе над документа, а Вин надзърна над рамото му.

— Какво е това?

— Предложение, с което ще отложа гласуването в Събора, докато не приключа с преговорите.

— Пак ли? — Тя присви очи и се опита да разчете написаното.

— Съборът отказа предишното предложение.

Вин се намръщи.

— Защо просто не им заявиш, че трябва да го приемат? Ти си крал.

— Виждаш ли, тъкмо това се опитвам да им докажа. Вин, аз съм най-обикновен човек — може би мнението ми не е по-добро от техните. Ще е много по-добре, ако всички заедно открием решението.

Вин поклати глава.

— Това ще е проява на слабост. На беззъбие. Не бива да вярваш на другите.

— Не става въпрос за доверие, Вин. Говоря за това кое е правилно. Хиляда години се борехме срещу лорд Владетеля — каква ще е разликата, ако сега постъпвам като него?

Вин се наведе и го погледна в очите.

— Лорд Владетеля беше зъл човек. Ти си добър. Ето това е разликата.

Елънд се усмихна.

— Колко е просто, като го кажеш така, нали?

Вин кимна.

Елънд я притегли към себе си и я целуна.

— Е, тъй като някои от нас обичат да усложняват нещата, ще е добре да не ми се подиграваш. А сега престани да ми закриваш светлината и ме остави да работя.

Тя изсумтя, но се надигна и заобиколи писалището, като остави след себе си слабо ухание на парфюм. Елънд се намръщи. „Кога си е сложила?“ Често пропускаше подобни нейни спонтанни решения.

Парфюмът бе поредното противоречие при Вин. Отказваше да си слага, когато излиза сред мъглите, правеше го само заради него. Предпочиташе да остане незабелязана, но от друга страна, харесваше благоуханията — и му се сърдеше, когато не забелязваше, че използва някое ново. Беше подозрителна и параноична и същевременно вярваше безрезервно на другарите си. Излизаше в непрогледната нощ, където търсеше скришни местенца, но преди година, когато Елънд я виждаше по баловете, бе изглеждала съвсем естествено в рокля.

По някаква причина бе престанала да носи такива дрехи. Не му обясни защо.

Елънд поклати глава и се върна към текста. В сравнение с Вин политиката изглеждаше нещо съвсем простичко.

Вин опря ръце на бюрото, погледна го и се прозя.

— Трябва да си починеш — рече той и потопи перото в мастилницата.

Вин помисли малко и кимна. Свали си пелерината, заметна се с нея и се сви на килима до писалището.

— Нямах предвид тук, Вин — рече усмихнато Елънд.

— Навън се скита Мъглороден — отвърна тя уморено. — Няма да те оставя сам. — Загърна се с пелерината и Елънд зърна за миг болка на лицето й. Пазеше лявата си страна.

Почти никога не му разказваше с подробности за битките си. Не искаше да го безпокои. Не че така беше по-спокоен.

Елънд прогони страховете си и се съсредоточи върху работата. Почти беше приключил… още съвсем малко…

На вратата се почука.

Елънд вдигна глава ядосано. Кой беше този късен натрапник? След секунда през вратата надзърна Хам.

— Хам? — попита Елънд. — Не спиш ли?

— За съжаление… — рече Хам и влезе.

— Мардра ще те убие, че пак работиш до късно — подхвърли Елънд и остави перото. Колкото и да се оплакваше от странностите на Вин, тя поне споделяше нощните му навици.

Вместо отговор Хам само завъртя очи. Все още носеше обичайния си елек и панталони. Беше се съгласил да стане капитан на охраната на Елънд при едно условие: че никога няма да слага униформа. Вин отвори едно око, когато Хам доближи писалището, после отново се отпусна.

— И тъй — рече Елънд — На какво дължа честта за това късно посещение?

— Реших, че ще ти е интересно да узнаеш, че идентифицирахме убийците, които нападнаха Вин.

— Вероятно са хора, които познавам. — Повечето аломанти бяха благородници и той познаваше лично тези от свитата на Страф.

— Съмнявам се — рече Хам. — Оказаха се западняци.

Елънд се замисли и свъси вежди. Вин седна.

— Сигурен ли си?

Хам кимна.

— Което означава, че е малко вероятно да ги е пратил баща ти — освен ако не е наемал хора в град Фадрекс. Повечето бяха от Къщи Гардре и Коирад.

Елънд се облегна назад. Баща му се беше настанил в Ортьо, наследственото имение на Венчърови. Фадрекс бе почти ни другия край на империята, на няколко месеца път от Ортьо. Шансовете да е наел хора от Западните области бяха нищожни.

— Чували ли сте за Ашуедър Сет? — попита Хам. Сет беше от неколцината, провъзгласили се за крале в Западните провинции.