Александра Бракен - По залез

Кейт изправи глава.

– Какво искаш да кажеш с това, че тя им е „внушила“?

– Ти си знаела? – попита Вида с язвителна острота в гласа си. – Ти ли си ги изпратила да си ходят?

Изпънах ръце, отказвайки да притисна гръб към вратата и да отида колкото може най-далеч от тези яростни погледи.

– Аз го сторих. Аз им оказах влияние, за да се отправят директно към Канзас, така че ние да можем да избягаме сами някъде извън щата. Само че трябваше да се погрижа те да не се свързват с агентите тук, преди ние да сме пристигнали.

– Какво, по дяволите? – кипеше Вида.

– Напълно подкрепям това – каза Кейт и хвърли студен поглед към Коул. – Обясни ни какво точно се надявахте да постигнете с това.

– А, добре. Какво ще кажеш за опит да спасим живота на всички тези деца – изстреля в отговор Коул. Той подпря ръце върху коленете си. – Искаш ли да знаеш какво планираше приятелчето ти Сен? Щяха да разделят децата между колите, да ги изведат достатъчно далеч от Лос Анджелис, колкото те да повярват, че са в безопасност, и после да ги предадат за парите от наградите.

Ако това въобще беше възможно, Кейт стана още по-бледа. Вида най-накрая престана да обикаля.

– Не би могъл да знаеш това... – започна Кейт.

– Аз го видях в ума ù – намесих се аз и оставих киселината, която усещах в стомаха си, да обвие думите ми. – Бе планирала всичко до минутата. Искаха пари, за да могат да купят оръжия и експлозиви на черния пазар. Искаха да ударят Вашингтон, окръг Колумбия... те нямат абсолютно никакъв интерес да ни помагат да освобождаваме лагерите.

– Планът ни сработи точно както го бяхме предвидили – отбеляза Коул. – В общи линии. Не се изнервяй безпричинно, Конър. Никой не е пострадал. Всичко стана чисто. Фактът, че и другите агенти са напуснали, само доказва, че нашият инстинкт по въпроса е бил правилен. Никой не иска да помогне на децата. По този начин поне си подсигурихме Ранчото и ги объркахме по отношение на плановете ни. Ако ги спрат или ги приберат някои от приятелите на президента Грей, те ще им дадат грешна информация за нас. Сега това е нашата база за операции, а не тяхната. Тук е тихо, имаме налично електричество и вода, а сега вече и достатъчно място за работа.

– Да! Да погледнем сега пък какво нямаме! – най-после избухна Кейт. Бледото ù лице беше почервеняло и тя едва успяваше да удържа треперещия си гняв. – Ти изгони тренирани професионалисти, онези, които можеха да изпълнят атаките над лагерите, които замисляш, онези, които можеха да защитят всички тези деца! Трябваше да оставим малко време, за да се опитаме да ги спечелим на наша страна, а не да ги манипулираме да си мислят, че имат идея да си тръгнат. И как смееш да взимаш подобно решение, без дори да се консултираш с мен? Аз не мога... – Тя поклати глава, а очите ù се впиха толкова яростно в моите, че ми се наложи да погледна настрани. – Руби, какво става ?

– Успокой се, Конър! – каза Коул с остра нотка в гласа си. – Планът е да тренираме тези деца да се бият. Да им дадем сили.

– Да дадеш сили на себе си! – рязко го поправи Кейт и ако Вида не бе в стаята, нямам идея какво щеше да ù каже или направи Коул в отговор на това. Юмрукът му се сви край тялото му. – Разбирам те, Коул... Наистина. Но това не е бил правилният начин. Те взеха компютърните сървъри. Аз разполагам с един лаптоп... и то само защото си го занесох в стаята, за да свърша малко работа снощи, и го скрих, когато те започнаха да говорят за напускане. Те ще ни изключат от системата. Какво ще правим тогава? Ти изгори моста, като ни остави без вариант да се върнем обратно.

Лигата бе прекарала почти цяло десетилетие в изграждането на информационна мрежа за всичко: местонахождение на бивши политици, достъп до базата данни на преследвачите и Специален отряд „Пси“, строителни схеми, местонахождение на тайни проекти. Аз също разчитах на това да имам достъп до нея, за да продължим с ударите над лагерите. Ако не друго, поне щяха да са ни нужни малкото известни сателитни снимки, които някога са били правени на някои от лагерите.

– Зелените могат да проникнат в мрежата на Лигата и това дори не стои като въпрос – успокои я Коул. – Та те са тези, които я изградиха. И аз съм взел мерки, за да подсигуря и ние да можем да копираме изследването, свързано с лечението. Единственото ми питане е: къде е флашката с информацията, която откраднах от „Леда Корп“? С проучването относно причините за ОМИН?

Челюстта на Кейт се стегна и тя погледна настрани. Гърлото ù подскочи, когато преглътна. Тя направи значителна пауза, за да ме обземе студен, сковаващ страх.