Александра Бракен: По залез

– Скъпа, това е най-страхотната идея, която съм чувал от много време насам. Ти си навигатор. Казвай ми кога и къде да завивам. – Той завъртя ключа в контаката и нададе едно „Да!“, когато от колоните се разнесе песен на Allman Brothers .

В момента, в който вече излизахме от рампата и самия гараж, дори пъшканията на Дунди бяха преминали в смях.

Карахме, кръжейки по градските улици, докато не открихме зелени пътища, обрамчени от дървета. Те ни отведоха към ленивите очертания на реката, която течеше покрай превития гръбнак на града. Лиъм погледна към мен, взимайки си почивка за миг от фалшивото припяване. Огряни от светлината на топлото следобедно слънце, пръстите му се преплетоха с моите над таблото. Зу се поклащаше в такт с музиката и говореше развълнувано за всеки знак, покрай който минавахме. Дунди извади някаква книга от задния джоб на седалката пред него, разгледа корицата ù за момент и я отвори. Пръстите му разсеяно барабаняха по нея в ритъм, а Вида се бе облегнала на рамото му и бе затворила очи.

Аз свалих прозореца си и подадох свободната си ръка навън, за да хвана вятъра.

А широкият път се разстла пред нас.

Изключително прекрасно и сладко-горчиво е да наближа до тази страница и да осъзная, че съм достигнала до края на една поредица, която е отговорна за пораждането на толкова много невероятни спомени, както и за навлизането на някои наистина невероятни хора в живота ми.

Бих искала отново да започна, като благодаря на редакционните гении, които имам щастието да се намират в моя ъгъл: на моя редактор Емили Мийхан – за това, че видя потенциала в една история за свръхнадарени тийнейджъри, които обикалят Вирджиния в очукан миниван, за невероятното ù око, позволяващо ù да подрежда сърцевината на всяка книга, и за това, че не ме сритваше да падна през прозореца всеки път, когато ù носех проекта от 600 страници (сериозно); на Лора Шрайбър, за това, че първа прочете историята ми и обикна героите ми по точния начин, поради което работеше толкова усърдно върху всяка чернова от самото начало; и на Джес Харитън за майсторската работа зад кулисите, която накара всички ни да гледаме в една и съща посока.

На всички герои, феи кръстници, мъдри водачи и магьосници, които се грижат магията в „Хайпириън“ да се случва всеки един ден: работата с вас доведе това пътешествие до едно истинско „и заживели щастливо“. Благодаря много на Сюзан Мърфи, Стефани Лъри, Дина Шърман, Саймън Таскър, Джоан Хил, Марси Сендърс, Елк Вила, Сийл Белънджър, Джейми Бейкър, Андрю Сансън – на всички!

Тази поредица все още нямаше да е нищо повече от документ в компютъра ми, ако не бяха напътствията, насърчението и грижата, които ми бяха оказани от моята невероятна агентка Мерилий Хайфец. Също така съм изключително благодарна на Сара Нейгъл и Челси Хелър за тяхната подкрепа и прозорливост през годините. Благодаря ви, „Тийм Райтърс Хаус“!

Купища от любов за моите критици и техните находчиви, красиви умове: Анна Джарзаб, която сякаш винаги познаваше историята и героите много по-добре от мен и ми бе едновременно душеприказчик и водач, както и Сара Дж. Маас, която ме вдъхновява да бъда по-смела и да копая по-надълбоко с всеки нов проект, както и за това да го завърша – целия!

Дължа всичко на семейството си – на майка ми, кралицата на постоянството и непоколебимостта, за това, че ме вдъхнови да поемам рискове; на Даниел – за това, че прочете всички ранни чернови и ми даде страхотна обратна връзка; и на Стеф за това, че никога не ме е насочвала по грешен път с нейните съвети в областта на пиара.

И на теб, скъпи читателю, за това, че последва Руби и приятелите ù чак до края. Надявам се, че когато имаш възможността да отвориш широко света си за нови предизвикателства и срещнеш нови хора, а животът ти завие съвсем неочаквано надолу и тръгне по нов път, ти ще направиш само едно нещо: ще грабнеш този момент и ще го изживееш!