Реймънд Фийст - ВОЙНАТА НА ДЕМОНИТЕ -ЦЯЛАТА САГА

Ефектът бе почти мигновен — земята се разтресе и войниците изпопадаха. Пъг бързо се изправи и посочи кулите, които пулсираха с вълни от зелена енергия, събрани в четири стълба. А над тях бързо нарастваше ослепително бяло огнено кълбо.

— О, богове, зная какво е това!

— Нали каза, че било някакво мощно устройство за призоваване — обади се Магнус.

— Но освен това е и връзката между некромантията и демоничното войнство! — извика Пъг. — То е причината за мъртвешките ритуали, за които докладва Джим, за труповете в ямата и безразличието на Дахун към изтребените от нас демони. — Посочи енергийните вълни, които трептяха с нарастваща бързина нагоре по кулите. — Когато порталът се отвори напълно, той ще премине тук.

— Но нали вече е тук? — попита Магнус. — Обладал е тялото на Беласко!

— Това е измама! — отвърна Пъг. — Опитва се да спечели време. — Сграбчи Магнус за ръката и продължи: — Върни се незабавно долу и кажи на Амиранта и Гуламендис какво става тук.

Армията на хората се съсредоточаваше около Каспар, който вече се готвеше за мощна и добре организирана атака от всички страни срещу останалите демони, които продължаваха да се бият помежду си, така че войниците трябваше да се справят само с тези по краищата.

И тогава от ямата блъвна нова вълна от демони.

— О, проклятие! — изруга Пъг.

— Използват мъртвешка магия, за да активират Демонския портал! — викна Магнус.

Амиранта погледна Гуламендис и каза:

— Как мислиш, на кого ли е хрумнала тази идея?

Гласът на Дахун проряза въздуха:

— Магьоснико, брат ти смяташе да ме използва! Опитваше се да обърне нещата така, че накрая той да спечели! Представяше си, че демонската армия ще служи на него, а той ще властва над света ви! Какъв глупак!

Амиранта смръщи вежди.

— Не мислех, че може да е чак толкова амбициозен.

— Хората се променят — отбеляза Гуламендис.

— Каквито и да са мотивите му — каза Ларомендис, — прав ли съм да предполагам, че това смесване на мъртвешка магия с призоваване на демони създава неочакван проблем?

— Всеки отнет тук живот — обясни Магнус — подхранва машината, която, изглежда, вече е започнала да отваря Демонския портал. По-дребни демони вече прииждат на вълни.

— Не можете ли да я спрете? — попита Сандрина.

Гуламендис затвори очи и отвърна:

— Не. Но ще опитам един номер. — Той произнесе напевно заклинание и внезапно гласът на Дахун в умовете им се отдръпна в далечината.

— Какво беше това? — попита Магнус.

Амиранта се усмихна.

— Хитър малък трик, който смятам да изврънкам от него, ако доживеем до края на този ден. — Надвеси се над неподвижното лице на брат си и извика: — Беласко! Можеш ли да ме чуеш?

— Да — отвърна далечен шепот.

Наложи се да наострят слух, за да чуят какво казва над глъчката от боя.

— Ти ли създаде този портал на мъртвешката магия?

— Да — отвърна Беласко. — Едва не убих Сиди веднъж в Кеш, принудих го да напусне леговището си. Намерих там няколко много интересни книги.

— Винаги си искал да усъвършенстваш уменията си — отбеляза Амиранта.

— Защото съм по-добър от теб!

— Добре де, само че за да го докажеш, ще трябва да загинат всички тук, както и вероятно половината свят — озъби се Сандрина. — Така че май не си толкова умен, за колкото се мислиш. — Очевидно беше изморена и не смяташе, че нещата вървят към подобряване.

Джим присви очи и й даде знак да се опита да запази спокойствие.

В гласа на проснатия върху олтара магьосник се долови известно напрежение.

— Усещам някакво притегляне! Порталът се отваря! Е, ще се договорим ли? Ако ви кажа как да надвиете това чудовище, ще ми дадете ли един ден преднина?

Джим понечи да каже не, но Амиранта го спря с поглед. Джим въздъхна и кимна.

— Един ден — заяви Амиранта. — И нищо повече. Нито храна, нито вода, кон или оръжие.

Смехът на Беласко заглуши недоволното ръмжене на демона.

— Съгласен! Ето какво трябва да направите. През следващите десет минути трябва да остана в безсъзнание.

Сандрина извади боздугана си, размаха го пред отворените очи на магьосника и изсумтя:

— Това няма да е проблем.

Смехът на Беласко прозвуча почти заплашително.

— Тази жена ми харесва! — След това продължи с глас, който сякаш се отдалечаваше от тях: — Не, братко, знаеш какво трябва да сториш.

Амиранта кимна и погледна към Гуламендис.

— Не тялото има предвид, а ума. Аз ще се погрижа да забуля съзнанието му, а ти ще следиш какво прави Дахун.