Реймънд Фийст - ВОЙНАТА НА ДЕМОНИТЕ -ЦЯЛАТА САГА

— Разбира се — отвърна елфът.

Излязоха пред вратата, Ларомендис направи стреме с ръце, Каспар стъпи в него и високият елф го изстреля с едно рязко движение право към покрива.

Магнус се подаде навън и повали един прилеп, който бе решил, че Каспар ще е лесна мишена, и генералът извика:

— Благодаря!

Огледа се, забеляза, че активността около ямата намалява, наведе се надолу и викна:

— Мисля, че силите им са на изчерпване!

Огледа пак бойното поле и съжали, че не бе предвидил възможността нещата да се развият по този начин. Беше предположил, че един светкавичен и мощен удар ще е достатъчен да се разправят с демоните и поддръжниците им.

Не беше очаквал обаче, че демоните ще са въоръжени, организирани и ще получават подкрепления. И все пак мидкемийците постепенно надделяваха над оредяващите чудовища. Което беше добре, тъй като за да се повали един едър демон бяха необходими трима до четирима воини.

Очите му сълзяха от миризмата на демонска кръв. Изведнъж от небето се стрелна поредният прилеп и този път едва не му откъсна главата. Магнус обаче успя да свали и него.

Каспар седна на стрехата, скочи долу и изпъшка.

— Ох, остарявам.

Битката постепенно се изместваше покрай стената. След малко дойдоха Пъг и останалите и Каспар каза:

— Ако не настъпи някоя неочаквана промяна, засега инициативата е на наша страна. Трябва да намеря командирите и да се опитам да координирам действията им.

И тръгна да ги търси, а Пъг се обърна към Ларомендис.

— Защо не слезеш да видиш какво правят долу брат ти и Амиранта?

— В момента бушува нова война — говореше Беласко. — Всъщност тя бушува от векове. Петимата демонски крале се сражават за надмощие, откакто свят светува, но тази нова война е нещо различно.

— С какво е различна? — попита Амиранта.

Помещението се изпълни от тихия смях на Беласко и на демона. Смехът на чудовището бе изпълнен с омраза, но в този на Беласко се долавяше само забавление.

— Наистина не зная — отвърна магьосникът. — Лъжите, скъпи ми братко, са неразделна част както от моята природа, така и от природата на демоните. Когато започнах да се занимавам с призоваване, едничката ми цел бе да си съпернича с теб. Знаеш ли, че веднъж се опитах да убия Сиди, като създадох нежив?

— Не — отвърна Амиранта.

— Не беше добре заченат, тогава все още се учех. Сиди успя да се справи бързо с чудовището, а аз прекарах една година скрит в една ужасно студена пещера в Северните земи, обкръжен от полярни мечки, снежни леопарди и тъмни елфи. Сигурно си мислиш, че си взех поука от този урок, но не беше така. Отказах се да викам демони, които после да пращам срещу теб, защото знаех, че ще можеш лесно да ги прогониш обратно. Вместо това реших да се опитам да променя някое от заклинанията ти така, че да призовеш нещо, което не си очаквал. Тази идея ми се стори много хитра.

— И почти се получи — отбеляза Амиранта.

— Почти?

— Имах до себе си помощник. Иначе щях да загина.

— Е, това не го бях предвидил. — Помълча и продължи: — За да се науча как да го правя, започнах да изучавам демоничната наука, която, предполагам, ти е добре позната. Успях да се натъкна на някои необичайни находки — свитък тук, книга там, и от тях разбрах, че има много повече неща за демонското царство от това, което сме предполагали. Не мога да кажа, че се занимавах с научно изследване. Просто търсех хитър начин да убия братята си.

Гуламендис погледна Беласко, после Амиранта и само поклати глава. Сандрина не сваляше втренчен поглед от лицето на Амиранта.

— Та за войната на демоните — подсказа Амиранта на брат си.

— Има нещо, което ги подтиква. Нещо, което се е появило в техния свят и се опитва да вземе надмощие — продължи Беласко. — Милиони демони загинаха в тази война, а трима от кралете се обединиха, за да се изправят срещу нашествениците.

— Кои са те? — попита Амиранта.

— Не зная — отвърна Беласко. — Имам само смътна представа като за „тях“, или „нашествениците“. В един момент дочух, че идвали „от мрака“… И че ордата им е разрушила реда, доколкото го има, в Петия кръг. От двамата крале, които отказаха да се включат в съюза, единият зае изчаквателна позиция и това е моят приятел Дахун.

В отговор се чу ръмжене, но не и членоразделна реч.

— Другият беше Маарг. Някакъв глупак на една планета в този свят отворил портал към царството на Маарг и той пратил ордите си насам. Последвала свирепа битка, но в края на краищата демоните се озовали на друг свят без възможност да се върнат обратно.