Реймънд Фийст - ВОЙНАТА НА ДЕМОНИТЕ -ЦЯЛАТА САГА

— Нямаме друг избор — отсече Пъг. После погледна Магнус. — Защо не повикаме при нас Амиранта и Сандрина?

— Те се опитват да разберат какво е намислил Беласко.

— Нали каза, че е в безсъзнание?

— Татко, малко е трудно за обяснение, не съм сигурен дали самият аз разбирам, но изглежда, че Беласко е само временно убежище на този Дахун и ако го убием, демонът ще е свободен в нашия свят. Беласко засега го удържа, но с цената на собствената си свобода.

Гуламендис възкликна:

— В името на предците, трябва веднага да сляза долу! — И напусна битката, докато нови и нови войници пристигаха, за да се сражават с демоните.

— Май краят ще е скоро — рече Пъг, щом отряд кешийски воини псета и още една група войници от Мубоя заеха позиции за атака.

В този момент от гърлото на ямата се надигна зловещ тътнеж и над зейналата й паст се появи ято прилепи, следвани от нови пълчища чудовища, които се прекатерваха през ръба и се хвърляха право в кипящата битка.

— Може и да не е — подметна Магнус и прати огромно огнено кълбо право в средата на ятото, кръжащо над човешката армия.

Гуламендис завари Амиранта и Каспар изправени над проснатото тяло на Беласко. В помещението ехтеше мощен глас:

— Моите верни служители скоро ще са тук! Те ще убият проклетия магьосник, който ме удържа, и тогава аз ще съм свободен, а вашата смърт ще е вечна и мъчителна! Освободете ме незабавно и ще ви възнаградя, но знайте, че търпението ми доближава предела си!

Джим Трепалото — стоеше с кинжал в ръка, готов да сложи край на живота на Беласко, ако се наложи — погледна питащо Амиранта.

Чародеят поклати глава и извърна очи към Укротителя на демони.

— Да си чувал за нещо подобно?

— Никога не бях чувал демон да използва думата „търпение“, особено някой, който е удържан в тялото на простосмъртен.

Сандрина, която най-сетне се бе възстановила, също се намеси:

— Имала съм си работа с демони, но те всичките се опитваха единствено да ми прегризат гръкляна и никой от тях не ми е предлагал никаква сделка.

— За мен всичко това също е ново — рече чародеят. — А брат ми, типично за инатливия му характер, отказва да ми помогне.

— Не си ми дал причина да го правя, скъпи братко — чу се гласът на Беласко.

— Дай ми причина да ти дам причина, Беласко.

— За да мога да изляза победител от ситуацията, първо трябва да се отърва от демона, завладял душата ми, а единственият начин да го направя, е като загина. Ако умра обаче Дахун скоро ще се озове във вашия свят.

— Скоро? — попита Гуламендис.

— Може би вече е в него — разсмя се Беласко. — Ако ме бяхте убили преди час или дори петнайсет минути, той щеше да бъде запокитен обратно в Петия кръг, но сега…? Може би вече е твърде късно.

— Бих могъл да те убия, за да узная истината — каза Амиранта и също извади кинжала си.

— Но ако ме убиеш и той се появи, какво ще правиш?

— Може би силите ни ще стигнат да го прокудим.

— Ах, може би! Ами ако не стигнат?

— Каква е истината? — попита ядосано Амиранта.

— Ако брат ти не ни я казва — намеси се Гуламендис, — бих могъл да се опитам да я изтръгна от демона в него.

— Нима разполагаш със заклинание, което да го принуди да казва истината?

— Мисля, че да — отвърна Гуламендис и притвори уморено очи. — Ще опитам.

Минутите се точеха мъчително. От време на време тишината бе нарушавана от далечния грохот на битката.

— Мисля, че не ви трябвам повече, нали? — попита Каспар.

Амиранта кимна към кинжала, който бе опрял в гърлото на брат си, и каза:

— Всъщност не.

Добре — рече Каспар и се обърна да си върви. — Понеже ако се съди по глъчката отвън, един генерал изобщо няма да им е излишен. — Погледна Джим и добави: — Ти остани тук. Амиранта може да се поколебае, но не се съмнявам, че ако се наложи, ще прережеш гърлото на Беласко.

Джим кимна.

Амиранта не можа да сдържи усмивката си. За месеците, откакто се бе запознал с Каспар, бе започнал да се привързва към него. Като се имаше предвид предишната репутация на херцога, той бе донякъде изненадан, че един бивш враг на Конклава и приятел на безумния му брат Сиди може да се окаже толкова приятен спътник в тези нови премеждия, но пък от друга страна, знаеше на какво е способен Сиди и предполагаше, че до голяма степен зловещият образ на Каспар е бил дело на самия Сиди. Джим също се бе оказал човек, когото чародеят бе започнал да харесва, въпреки че понякога се държеше с него хладно, дори сурово.

— Приключих — заяви Гуламендис и продължи високо: — Сега си обвързан с истината. Каква е причината да се опитваш да обладаеш това тяло?