Реймънд Фийст: ВОЙНАТА НА ДЕМОНИТЕ -ЦЯЛАТА САГА

— Шила — каза Сандрина. — Пъг разказваше за този свят и за битката на демоните със сааурите.

— Но Дахун бе този, който пръв осъзна възможностите на нашия свят — продължи Беласко. — Демоните разполагат със свои магьосници и преди Маарг да опустоши Шила, Дахун пратил агенти и шпиони в този свят, за да отмъкнат каквото могат от библиотеките. Те се върнали с всичко, което успели да отнесат, а после близо половин век изучавали заграбеното. Междувременно, за да укрепи позицията си, Дахун анексирал царството на Маарг, а самия него успял да впримчи в капан на един свят, където той евентуално щял да издъхне от глад, след като погълне всичко, което намери там. После се съюзил с другите трима крале и пратил армия срещу нашествениците, но за целта отделил воините, които получил от царството на Маарг, а своите задържал. Накрая започнал да се готви за напускането на Петия кръг.

— И дошъл тук? — попита Гуламендис в мига, в който брат му влезе при тях.

— Битката върви в наша полза — каза Ларомендис и брат му кимна, но вдигна ръка в знак да не казва нищо повече.

— Да — отвърна Беласко. — В сравнение с Петия кръг нашият свят е доста немощен, но Дахун е много по-интелигентен от останалите демонски господари. Знаел е, че ще се наложат някои промени, преди да дойде тук. Братко, ти вероятно си сред най-големите специалисти по демони в нашия свят. Знаеш, че ако бъде оставен без контрол, демонът ще продължи да се тъпче, докато изяде всичко, до което се добере. Дахун е успял да създаде такъв контрол. Изградил е йерархия, простираща се далеч отвъд вече съществуващата в демонското царство, такава, която разчита не само на сила и съюзи, но и на лоялност. Успял е да си осигури предатели, да прати шпиони в другите царства и да предизвика недоверие и междуособици сред съседите си. А после създал илюзията, че Маарг се е завърнал, изиграл собственото си поражение от ръцете на демонския крал и позволил на останалите управници да повярват в това, в което им се иска да повярват. После раздухал войната между демоните до ново, още по-високо ниво, насъсквайки съюзниците едни срещу други, както и срещу расите на простосмъртните, с които се запознал на нашия свят. Накратко, подготвил всичко, за да се появи тук и да поеме нещата в свои ръце.

— Но ние по някакъв начин сме успели да осуетим плановете му — подхвърли Амиранта.

— Дори повече, отколкото си даваш сметка — потвърди Беласко. — В началото гледах на заниманията си като на забава, нещо, с което да се развличам и от което да извлека полза, но когато разкрих плановете на Дахун, осъзнах, че е твърде късно.

— Попаднал си в неговата клопка — отбеляза Гуламендис.

— О, чувам ново гласче — обади се Беласко. — Да Демоните са същества, с които не можеш да разговаряш, нито да преговаряш, нито да ги молиш за пощада. Дори и да постигнеш някакво кратко съглашение с тях, прибягвайки до сила, накрая пак ще те предадат. Амиранта, нямаш представа какво мислят за теб демоните, които призоваваш. Но преди да се обиждаш, искам да знаеш, че те се отнасят така към всички хора. За тях ние сме добитък. Храна. Осигуряваме им неща, които искат, нищо повече. Служат ни само докато ги получат и накрая пак излиза, че правят каквото те искат.

— А Дахун иска да живее в нашия свят, така ли?

— Иска да го управлява. Пратил е всички демони, които са му подчинени, срещу елфите на повече от десет свята. И идва тук, защото…

— Не! — изрева Дахун. — Не бива да говориш за това!

Настъпи тишина.

— Беласко? — попита Амиранта.

Отново тишина.

Гуламендис погледна Сандрина и Амиранта.

— Какво ще правим сега?

— Нямам представя — отвърна чародеят.

Пъг произнесе заклинание.

Вълна от пулсираща енергия се вдигна над главите на сражаващите се около ямата и помете последните летящи в небето демони. Някъде в средата на кипящата битка Каспар се опитваше да въведе ред и различните мидкемийски отряди започнаха да координират усилията си. От ямата все още изпълзяваха демони, но темпото, с което го правеха, бе намаляло и Пъг усещаше, че нашествениците са на ръба да се откажат.

Десетина магьосници бяха пристигнали с войниците и използваха уменията си, за да удържат най-силните чудовища и да неутрализират демоните магьосници. Пъг се обърна към Магнус и извика:

— Мисля, че скоро ще свърши.

Преди Магнус да успее да отговори, въздухът се изпълни с тътнеж и от върховете на четирите извити кули блеснаха ослепителни зеленикави лъчи, придружени от силни взривове.