Реймънд Фийст - ВОЙНАТА НА ДЕМОНИТЕ -ЦЯЛАТА САГА

Това беше въпрос, който измъчваше и тримата специалисти по демони. Могъщи същества като Дахун рядко прибягваха до обсебване. Беше в разрез с природата им — защо да заменят едно силно тяло с по-слабо и уязвимо? Едно от възможните обяснения бе, че търсят прикритие, но подобно нещо едва ли бе необходимо, когато назряваше конфликт с подобни мащаби.

Ала отговорът бе мълчание.

— Заклинанието ти май подейства, магьоснико — изкиска се Беласко.

— Какво искаш да кажеш? — попита Джим.

— Гуламендис обвърза демона с истината, но не го принуди да отговаря. Мълчанието му подсказва, че тъй като не може да излъже, предпочита да не отговаря.

Гуламендис погледна Амиранта, Джим и Сандрина. И тримата поклатиха глави.

— И какво ще правим сега? — попита Сандрина.

— Ще трябва да сключим сделка с брат ми — рече Амиранта.

— И какво предлагате? — попита Беласко.

— Джим може да ти пререже гърлото, а после ние ще имаме грижата за демона — когато се появи тук — заяви Сандрина и тонът й подсказваше, че смята тази възможност за съвсем реална.

Амиранта вдигна ръка и каза:

— В краен случай. — После заговори на брат си: — А не можем ли още сега да прогоним демона обратно в Петия кръг?

— Екзорсизъм? — попита Беласко скептично. — Шегуваш се.

— Сандрина е майка-епископ от ордена Щит на слабите — заяви чародеят.

— Повече я харесвах, когато искаше да смаже главата ми с боздугана — подхвърли Беласко. — Това щеше да е бърза и лесна смърт. Смъртта от екзорсизъм е бавна и мъчителна.

Сандрина и двамата Укротители се спогледаха. Знаеха, че Беласко е прав — колкото по-могъщ бе прогонваният от обладаното тяло демон, толкова по-мъчителен бе този процес за притежателя му. Никой в цялата история на който и да било храм не бе успявал да прогони демонски крал или принц.

— Ти избираш, братко — каза Амиранта. — Бърза смърт, а после ние ще се справим с демона, или може да се опитаме да те спасим, след което най-вероятно ще сме принудени да те убием.

— Познаваш ме добре, братко. — И след продължително мълчание попита: — Обещаваш ли, че ако изляза жив от това изпитание, ще ми дадеш един ден преднина, за да намеря безопасно убежище?

— След всичко, което направи? — попита Сандрина.

— Това е сделката — рече Беласко.

— Аз гласувам за бърза смърт — заяви Сандрина.

— Мисля, че трябва да опитаме с екзорсизъм — възрази Гуламендис.

Джим повдигна рамене.

— Наистина не зная кое е най-доброто.

— Значи оставаш ти, братко — каза Беласко.

— Само че ще трябва да ме убедиш да проявя към теб снизхождение — отвърна Амиранта. — Защото от близо сто години се опитваш да ме убиеш.

— Е, наречи го лоша привичка. Може да съм се сърдил на теб иди на Сиди… но не смятам, че е било сериозно.

Амиранта затвори за миг очи, отвори ги и каза:

— Мисля, че макар да не си толкова луд, колкото брат ни, не ти е останал и много здрав разсъдък. Нека сме наясно: лично аз предпочитам да приключим всичко това колкото се може по-бързо, което означава да ти прережем гърлото, освен ако не успееш да ме убедиш, че трябва да рискуваме и да те оставим жив — и да се справим по някакъв начин с един могъщ демон.

След дълго мълчание Беласко каза:

— Добре, ще ти кажа истината.

Амиранта се разсмя.

— Това ще е доста необичайно.

— Кълна се в кръвта на старицата от луните, в кошмарите на всяко селско чедо и в костите на най-злия човек, погребан в скрит гроб — рече Беласко.

Амиранта мълчеше. После погледна Сандрина и Гуламендис и каза тихо:

— Когато бяхме деца и трябваше да сключим примирие… използвахме точно тези думи… — Поклати глава. — Ако някога е имало нещо свято за нас, това са те. Дори Сиди нито веднъж не посмя да наруши тази клетва.

— Това е най-доброто, което мога да направя, братко — каза Беласко.

Амиранта мълчеше. Накрая кимна и отсече:

— Добре. Започвай.

Пъг видя, че демоните срещу тях им обръщат гръб, за да атакуват морските пехотинци на Джоми. В този момент дотича Каспар и попита:

— Каква е обстановката?

— Пълен хаос — извика Магнус. — Нашите подкрепления пристигнаха, обаче от ямата наизлязоха още демони! Това е демонски портал! Това е демонски портал!

— Трябва да го затворим! — заяви Каспар.

— Проблемът — каза Пъг — е, че може да отнеме известно време.

Каспар погледна бушуващата битка, а Магнус изпрати поредния сноп от енергия срещу един демон, който се носеше право към тях.

— Продължавай да ги удържаш — каза Каспар, — поне докато се огледам. — После потупа Ларомендис по рамото: — Ще ми помогнеш ли да се покатеря на покрива?