Реймънд Фийст - ВОЙНАТА НА ДЕМОНИТЕ -ЦЯЛАТА САГА

— Сега! — извика Пъг на Магнус и двамата освободиха едновременно цялата магична енергия, с която разполагаха.

От ръцете им се стрелнаха два снопа трепкаща ослепителна светлина и попаднаха право в гърдите на чудовището. Дахун потрепери и започна да пада назад, разперил ръце, сякаш се опитваше да се задържи.

— Не! — изтръгна се от устата му една-единствена дума.

Докато се сриваше между четирите кули, от тялото му изригнаха пурпурни светкавици, които се удариха в стълбовете над него. Демонският крал изкрещя от болка и гняв, размаха ръце и се опита безуспешно да се улови за най-близката кула, за да не полети надолу в ямата.

— Разруши кулите! — извика Път на Магнус и се съсредоточи върху демона, докато синът му се зае да събаря кулите.

Сноповете искряща енергия караха тялото на демона да изпуска облаци дим и миг след това Дахун рухна между две от кулите. Жалостив вик се изтръгна от гърлото на демона в мига, когато докосна земята.

Макар повечето магьосници да бягаха, неколцина от най-силните бяха останали на стената, за да подпомогнат с магични удари работата на Пъг и Магнус. Младият магьосник се пресегна с ума си, търсейки слабото място в конструкцията на кулата, която бе най-близко до баща му, и веднага щом откри ключовия камък, прати един силен сноп енергия да го изпепели. Цялата кула се разклати и започна да се разпада. Докато се рушеше, отвътре се надигнаха мощни зеленикави вихри, като побъркани смерчове, кръжащи из нощното небе.

Дахун нададе предсмъртен вик, докато изгубилите равновесие сили в ямата разтърсваха всичко наоколо с оглушителни експлозии и изстрелваха светкавици и кипящи мълнии. Пъг почувства нарастващата топлина и вдигна защитна преграда пред себе си и Магнус.

Сега им оставаше само да гледат.

Дахун се гърчеше на земята, отваряше уста като изхвърлена на суша риба. Тялото му бе обхванато от конвулсии, около него ревяха разпалени огньове. Краката и опашката му все още висяха над ямата и бяха започнали да димят и да се напукват и това породи нови болезнени викове. Но чудовището не можеше да помръдне.

„Свърши се“ — прати Магнус на баща си.

— Още не — отвърна Пъг.

Втора кула започна да се руши и Пъг използва магичните си умения да предупреди останалите магьосници:

— Време е да се измъквате!

Двама от тях побягнаха веднага, третият скочи от ниската стена от другата страна на крепостта и също хукна с всички сили.

Третата и четвъртата кула вече също се клатеха и върховете им се рушаха навътре. В същия миг от ямата изригна нов огнен стълб. Долната част на тялото на Дахун бе изпепелена в миг и очите му се завъртяха безпомощно в обгорените очници.

После внезапно земята се разтресе и това бе придружено с нисък, смразяващ кръвта звук. Останките на Дахун се прекатуриха през ръба и изчезнаха в тъмното гърло на ямата. Парчета от разрушените кули и мъртви тела също полетяха там, сякаш засмуквани от разширяващ се вакуум.

А след това настъпи тишина.

— Свърши ли се вече? — попита Магнус.

— Мисля, че…

Взривът бе Оглушителен.

Мощна ударна вълна изригна от ямата, като тласкаше пред себе си пръст, камъни и трупове. Понесе се навън с такава сила, че помете малките постройки и външните стени на крепостта, както детска ръчичка помита дървени кубчета.

Пъг и синът му оцеляха само благодарение на разпънатия пред тях щит. Когато погледнаха през него, нямаше и следа от ямата, нито от странната конструкция. Районът на взрива бе очистен от всичко, дори от растения, и беше гладък като шлифован мрамор.

— Какво стана? — попита Магнус.

— Разломът се затвори — отвърна Пъг. — Нарушихме равновесието на магията и тя го възстанови от само себе си.

— Изглежда, долу не е останало нищо.

— Ако нашите приятели са там, значи са оцелели. Да се захващаме за работа — добави той, докато се спускаше към земята.

— Надявам се, че Каспар е успял да евакуира хората си на достатъчно разстояние, за да се спасят от взрива.

— Предполагам, че е успял — отвърна Пъг. — Но не съм сигурен за нашия беден Тимоти. Бягаше като попарен.

— Той е доста бърз — рече Магнус.

— Дано е достатъчно бърз. — Пъг се огледа. — Къде беше онази постройка?

— Някъде там — посочи Магнус, затвори очи и започна да търси със сетивата си входа.

Амиранта бе първият, който дойде на себе си. В помещението цареше непрогледен мрак. Силната експлозия горе за миг бе засмукала всичкия въздух, беше изгасила светлините и бе повалила хората в несвяст.