Реймънд Фийст - ВОЙНАТА НА ДЕМОНИТЕ -ЦЯЛАТА САГА

Дробовете му горяха, слепоочията му пулсираха болезнено. Амиранта се надигна слепешката, разперил ръце. Напипа основата на олтара и се подпря на него. Въздухът бързо бе изпълнил наново помещението, но внезапният спад в налягането бе нанесъл неизбежни поражения.

Той бръкна в кесията на пояса си, извади от нея кристал и произнесе напевно една дума. Кристалът засия и хвърли достатъчно светлина, та Амиранта да може да види останалите. Сандрина тъкмо се размърдваше с болезнени стонове и той коленичи до нея, разтърси я за рамото и каза:

— Жива си.

Тя завъртя глава, погледна го невиждащо и попита:

— Какво?

— В случай, че се питаш — жива си.

— Позна — питах се — изсумтя Сандрина.

Той й помогна да се изправи. Джим и двамата елфи също се надигнаха. Амиранта извърна очи към проснатата фигура на Беласко и попита:

— Той дали оцеля?

В същия миг Беласко изстена и помръдна.

Откъм тавана се чу глух удар, коридорът се изпълни с прах и после в умовете им отекна гласът на Магнус:

„Всички наред ли са?“

— Размина ни се и този път — отвърна Амиранта.

Миг по-късно двамата магьосници влязоха в помещението и Пъг каза:

— Свърши се.

— Справихте ли се с демона? — попита Джим.

— Справихме се с всички — отвърна Магнус. — Ямата е запълнена, крепостта е изравнена до основи, а зидарията й е разпиляна на мили наоколо. Сякаш тук никога не е имало строеж.

— Чудесно — рече Джим. — Значи няма да се наложат обяснения пред кешийските власти.

Беласко изстена отново, седна на олтара и попита с дрезгав глас:

— Свърши ли се? Наистина?

— Да — потвърди Амиранта. — А твоят ден преднина започва в този момент.

Магьосникът слезе неуверено от олтара, огледа се и каза:

— Е, тогава ще тръгвам. — Направи няколко колебливи крачки, спря, въздъхна и повтори: — Тогава ще тръгвам.

Почти бе стигнал вратата, когато Амиранта го повика:

— Чакай.

— Какво има? — попита Беласко и се обърна.

— Дай ми още веднъж дума.

— Вече ти я дадох — изръмжа ядосано Беласко.

— Отново. Дай ми я отново.

— Кое?

— Клетвата.

Беласко помълча малко, сетне почна:

— Добре де. В името на кръвта на старицата…

— Убийте го! — изкрещя Амиранта.

Пъг, Магнус, елфите и дори Сандрина извърнаха към него учудени лица.

— Какво?

Единствено Джим не се поколеба. Кинжалът, който държеше, откакто бе влязъл в помещението, профуча във въздуха и се заби в гърлото на Беласко. Магьосникът изцъкли очи и вдигна ръка в мига, в който от раната рукна кръв.

Алени струйки бликнаха от ноздрите и устата му и той се свлече на колене. После, целият облян в кръв, падна бавно по очи.

— Защо? — попита Пъг.

— Защото това не беше брат ми — отвърна Амиранта.

— Какво?! — възкликна Сандрина.

— Беласко никога не би произнесъл клетвата погрешно. Тя започва с „Кълна се в кръвта на старицата от луните…“, а не с „В името на кръвта на старицата“. — Посочи окървавения труп на пода и добави: — Това не беше брат ми. Беше Дахун.

— Демонският крал? — попита Гуламендис.

— Да — отвърна Амиранта. — Мислехме се за хитри, но той почти успя да ни надхитри. Винаги беше един ход пред нас. Смятахме, че води битка за надмощие с Беласко, защото той искаше да мислим така. Беласко не може да забрави клетвата. Дахун е пратил него в тялото на демона, който се появи от Петия кръг. Предвидил е, че вие двамата — той посочи Пъг и Магнус — ще се справите с тялото му, а и Беласко не владее демоничната магия. Бил е лесна мишена.

— Беше необходима доста магия за разрушаването на конструкцията, но като цяло не срещнахме особена съпротива — призна Магнус.

— Но защо? — попита Пъг. — Защо е трябвало да си прави труда и да идва чак дотук — само за да обсеби тялото на брат ти?

— Не зная отговора на този въпрос — отвърна Амиранта.

— Тъй като скоро ще се върнем на Острова на чародея — подхвърли Джим, — предлагам да го обсъдим там.

— Съгласен — кимна Пъг. — Нека напуснем това забравено от боговете място и да се приберем у дома.

Никой не възрази.

Пъг покани всички да седнат.

Настроението бе потиснато. Въпреки победата над демоните бяха дали много жертви.

— Амиранта, след смъртта на Беласко, надявам се, че дните на конфликт със семейството ти са вече минало — поде Пъг.

Чародеят се усмихна.

— Сигурно. Едва ли ще мога да поправя злото, сторено от моите двама братя, решили да служат на тъмните сили, но се надявам, че ще направя каквото е по силите ми.