Сара Маас - Двор от мъгла и ярост

— Кралят разруши сделката помежду ни. И това е трудно, но поне не разбра, че всъщност не унищожава единението ни.

— А Фейра знае ли? — подскочи Мор.

— Да — пророних аз. — И сега другарката ми е в ръцете на врага.

— Върви да си я вземеш — изсъска Амрен. — Веднага.

— Не — отсякох аз и думата сякаш заседна в гърлото ми.

Те впериха недоумяващи погледи в мен. Идеше ми да вия от болка заради кръвта по ръцете им, заради безпомощните ми братя на килима пред тях.

Въпреки това успях да кажа на братовчедка си:

— Не чу ли какво му каза Фейра? Обеща да го унищожи. И то отвътре.

Лицето на Мор пребледня, докато магията и сияеше върху гърдите на Азриел.

— Отива в двора му, за да го срази. Да срази всички им.

Кимнах.

— Вече е шпионин. Мой личен шпионин. Винаги ще знае какво прави кралят на Хиберн, къде е. И ще ми докладва.

Защото между нас, бледа и тънка, скрита толкова добре, че никой да не я намери. като нишка цвят и радост, и светлина, и сянка — като нишка от нея . връзката ни още я имаше.

— Тя е другарката ти — нападна ме Амрен. — Не твой шпионин. Върви да си я върнеш.

— Тя е другарката ми. И мой шпионин — отвърнах тихо аз. — И Велика господарка на Двора на Нощта.

— Какво? — прошепна Мор.

Погалих с въображаем пръст връзката, скътана надълбоко в нас, и казах:

— Ако бяха свалили и другата и ръкавица, щяха да видят новата татуировка на дясната и ръка. Същата като предишната. Направихме я снощи. Измъкнахме се незабелязано, намерихме жрица и аз я направих моя Велика господарка.

— Не. не консорт — примига смаяно Амрен.

Не я бях виждал изненадана от. векове.

— Не консорт, не и съпруга. Фейра е Велика господарка на Двора на Нощта.

Равна на мен във всяко едно отношение; щеше да носи корона, да седи на трон до моя. Никой вече нямаше да я държи настрана, да я използва за разплод и бавачка. Тя беше моя кралица.

Сякаш в отговор искра любов пробяга по връзката ни. Навреме възпрях вълната на облекчение, която заплашваше да разклати привидното ми спокойствие.

— Искаш да ми кажеш — пророни Мор, — че Великата ми господарка в момента е обградена от врагове?

Смъртоносна решимост обзе плувналото й в сълзи лице.

— Искам да ти кажа. — подхванах, наблюдавайки как кръвта по крилете на Касиан се съсирва под силата на Амрен; как братовчедка ми най-сетне овладява кървенето на Азриел. И това щеше да е достатъчно, докато пристигнеха лечителите. — Искам да ти кажа — започнах отново, докато магията ми се възвръщаше, галейки кожата ми, костите ми, отчаяна да я освободя над света, — че Великата ти господарка направи голяма саможертва за двора си. И ще й се притечем на помощ, когато моментът настъпи.

Може би Люсиен, вече другар на Илейн, щеше да ни помогне някак. При всички случаи щях да намеря начин.

А после щях да помогна на другарката ми да унищожи Двора на Пролетта, Ианта, простосмъртните кралици и краля на Хиберн. Малко по малко.

— А дотогава? — попита Амрен. — Какво ще правим с Котела… с Книгата?

— Дотогава — отвърнах, поглеждайки към вратата, сякаш очаквах да влезе през нея, усмихната, пълна с живот и прелест — … ще воюваме.

Фейра

Тамлин ни приземи в чакъла на входната алея.

Бях забравила каква тишина цареше на това място.

Колко е малко. Пусто.

Пролетта беше в разцвета си, въздухът — напоен с нежния аромат на рози.

Имението изглеждаше все така прекрасно. Докато не зърнах вратите, зад които ме беше затворил. Прозореца, по който бях блъскала в отчаянието си да изляза. Красив, обвит в розови храсти затвор.

Главата ми пулсираше от болка, но се усмихнах и казах през сълзи:

— Мислех, че повече никога няма да видя дома си.

Тамлин ме наблюдаваше внимателно, сякаш още не ми вярваше.

— И аз така мислех.

И ни предаде — предаде всяка невинна душа в земите си, само и само да си ме върнеш.

Любовта беше лек, но и отрова.

И сега гореше в гърдите ми. Точно до връзката, която кралят на Хиберн дори не беше докоснал, защото не подозираше колко надълбоко трябва да бръкне, за да я разруши. За да раздели двама ни с Рис.

Наистина боля — боля ужасно, докато разваляше сделката помежду ни, а Рис изигра ролята си съвършено, с истински ужас на лице. Двамата бяхме неповторими партньори в игрите.

Когато предишната вечер ме заведе в храма да положа клетвата си, не се усъмних в плана му нито за миг, не казах нищо друго, освен „Да“. На него, на Веларис, на Двора на Нощта.