Сара Маас - Двор от мъгла и ярост

Всички се строполихме на пода и усетих само как тялото на Рисанд покрива моето, чух болезнения му вик, след като беше поел по-голямата част от магията на краля.

Касиан се извъртя и разпери криле да защити Азриел.

Но крилете му. крилете му.

Писъкът на Касиан, докато остри нокти от чиста магия раздираха крилете му, беше най-покъртителният звук, достигал някога ушите ми. Мор се спусна към него, но беше твърде късно.

След миг Рис се надигна от мен, явно за да налети на краля, но ни удари нова вълна, и още една. Рис се сгромоляса на колене.

Сестрите ми крещяха през превръзките на устите си. Но писъкът на Илейн — предупреждение. Предупреждение да.

Отдясно вече не ме пазеше никой и Тамлин се възползва, хуквайки към мен.

Хвърлих един от ножовете си по него — с всички сили.

Той се наведе и му се изплъзна. И заотстъпва назад, като видя втория в ръката ми, зяпнал в мен, в Рис, сякаш вече виждаше единението помежду ни.

В следващия момент войниците се стекоха помежду ни и аз се завъртях към Касиан и Азриел — двамата лежаха на земята, а Юриан им се надсмиваше, вперил самодоволен поглед в кървящите криле на Касиан.

Целите бяха раздрани.

Хукнах към него. Кръвта ми. Може би глътка от нея.

Мор, която досега коленичеше до Касиан, скочи с боен вик към краля.

Той изпрати кълбо от магията си срещу нея. Тя му се изплъзна, стиснала ножа си в ръка, й.

Азриел изрева от болка.

Тя замръзна на място. Спря на половин метър от трона. Ножът й издрънча на земята.

Кралят стана.

— Каква могъща кралица — възхити се той.

И Мор заотстъпва назад.

— Какъв трофей — продължи кралят, поглъщайки я с черния си поглед.

Азриел вдигна глава от локвата кръв, в която лежеше, и изрева в ярост и агония:

— Да не си я докоснал.

Мор погледна към Азриел — и в очите й гореше истински страх. Страх — и нещо друго. Върна се обратно и отново коленичи пред него, притискайки длан към раната му. Азриел изсъска — но покри окървавените й пръсти със своите.

Рис застана между мен и краля, а аз паднах на колене до Касиан и разкъсах кожения си ръкав.

— По-хубавичката първо — нареди кралят, вече забравил за Мор.

Завъртях се — и в този миг кралските стражи ме сграбчиха изотзад. Рис веднага се спусна към мен, но Азриел изкрещя с извит гръб — отровата на краля проникваше по-надълбоко в тялото му.

— Въздържай се от глупави идеи, Рисанд — заяви кралят. После се обърна към мен с усмивка. — Ако някой от вас се намеси, сенкопоецът умира. Жалко за крилата на другия главорез. — Той се поклони насмешливо на сестрите ми. — Дами, вечността ви очаква. Докажете на Техни Величества, че Котелът е безопасен за. надарените със силен дух.

Поклатих глава, неспособна да си поема въздух, да намеря изход.

Завлачиха разтрепераната, ридаеща Илейн напред. Към Котела.

Неста се замята в ръцете на стражите.

— Спри — нареди Тамлин.

Кралят не му обърна внимание.

Люсиен отново хвана дръжката на меча си.

— Спри веднага.

Неста крещеше на стражите, на краля, но Илейн наближаваше неумолимо Котела. Кралят махна с ръка и той се изпълни с течност до ръба. Не, не…

Кралиците наблюдаваха безучастно, с каменни лица. Рис и Мор не смееха да помръднат. Вече ни разделяше цяла стена от стражи.

— Това не влизаше в уговорката ни — изплю Тамлин срещу краля. — Спри ги.

— Не ме е грижа — отвърна лаконично кралят.

Тамлин скочи към трона, сякаш решен да го разкъса на парчета.

Нажежената до бяло магия на краля го блъсна със страшна мощ и го прикова към земята.

Тамлин напрегна сили да се измъкне от светлинния нашийник около врата си, от магическите окови около китките си. Златната му магия пламна — но безуспешно. Аз задращих юмрука, стиснал моята, заудрях го.

Двамата стражи, водещи Илейн, вкопчиха ръце в нея и я вдигнаха във въздуха, Люсиен пристъпи несигурно напред. Тя зарита Котела, сякаш можеше да се изтласка от него, да го прекатури.

— Достатъчно — извика Люсиен и скочи към Илейн, към Котела.

Но силата на краля окова и него, тръшвайки го на земята до Тамлин. Единственото му око запрескача трескаво между Илейн и Великия господар.

— Моля те — провикнах се към краля, който тъкмо даваше знак да пъхнат Илейн във водата. — Умолявам те, ще направя каквото кажеш, ще ти дам всичко. — Скочих на крака, отдалечих се от окървавения Касиан и погледнах кралиците. — Не ви трябва друго доказателство. Виждате мен. Виждате и Юриан.

Старата кралица заяви: