Сара Маас - Двор от мъгла и ярост

Превърнах се в мъгла и сянка.

И се ответрях далеч от него. Тамлин залитна и кралят се изсмя.

В следващия миг Рис го повали с юмрук в лицето.

Запъхтяна, отстъпих назад, право в обятията на Рисанд и той преметна ръка през кръста ми, намокряйки гърба ми с кръвта на Азриел. Зад нас Мор скочи да поеме шпионина и прехвърли отпуснатата му ръка през раменете си.

Но стената от бездушен камък си оставаше в съзнанието ми и продължаваше да заприщва силите на Рис.

Тамлин стана от земята, избърса кръвта от носа си и заотстъпва към Люсиен, чиято ръка вече беше върху дръжката на меча му.

Но малко преди да го достигне, Тамлин се олюля на краката си. Лицето му пребледня от ярост.

И осъзнах, че е разбрал истината миг преди кралят да се изсмее отново.

— Не е за вярване. Булката ти те е напуснала, за да намери другаря си. Майката има извратено чувство за хумор. И колко е талантлива само приятелката ти. Кажи ми, момиче: как се освободи от магията ми?

Не му обърнах внимание. Но омразата в очите на Тамлин накара коленете ми да се подкосят.

— Съжалявам — пророних искрено.

Тамлин стрелна бесен поглед към Рисанд.

— Ти — озъби му се с глас, по-скоро животински, отколкото елфически. — Какво си й направил?

Вратите зад нас се отвориха и в залата се стекоха войници. Някои от тях приличаха на Атора. Други бяха по-страшни. Изливаха се още и още, докато не изпълниха цялото помещение, заприщвайки изходите му сред дрънчене на тежки брони и оръжия.

Мор и Касиан — тялото на Азриел помежду им се отпускаше все повече, а клепачите му видимо натежаваха — обходиха с погледи всеки от войниците, всяко оръжие, преценявайки кой е най-добрият ни шанс за бягство. Оставих тази задача на тях и отново се обърнах към Тамлин.

— Няма да дойда с теб — изплюх насреща му. — И дори да ме принудиш, знай, че си безгръбначно, глупаво копеле, задето ни предаваш на него! Имаш ли представа какво иска да направи с Котела?

— О, възнамерявам да направя много, много неща с него — потвърди кралят.

И Котелът се появи между нас.

— Като започна още отсега.

Убий го убий го убий го.

Не можех да преценя дали гласът е мой, или на Котела. Но не ме интересуваше. Дадох воля на стихията в себе си.

И мигновено се покрих с остри нокти, могъщи криле и сенки, обградени от вода и огън.

Но в следващия момент изчезнаха, задушени от невидимата ръка, която отново стисна силата, толкова безпощадно, че останах без дъх.

— О! — изцъка с език кралят. — Каква гледка само. Рожба на седемте двора. Ведно с тях и коренно различна. Да знаеш как мърка Котелът в твое присъствие. Искаше да го използваш ли? Да го унищожиш, може би? С онази Книга можеше да постигнеш и двете.

Не му отговорих. Кралят сви рамене.

— Съвсем скоро ще разбера.

— Не съм сключвала никакви сделки с теб.

— Така е, но господарят ти го направи, а ти ще му се подчиниш.

Във вените ми се разля лава.

— Ако ме отведеш оттук — изсъсках срещу Тамлин, — ако ме разделиш с другаря ми, ще те унищожа. Ще унищожа двора ти и всичко, което обичаш.

Тамлин стисна устни. Но отвърна просто:

— Не знаеш какво говориш.

Люсиен изтръпна.

Кралят кимна на стражите до страничната врата, през която бяха влезли Тамлин и Люсиен.

— Прав си, не знае. — Големите порти се отвориха отново. — Никой нищо няма да унищожава — заяви кралят, докато в залата влизаха още хора — жени.

Четири жени. Човешки жени. Четирите оцелели кралици.

— Защото — продължи кралят, наблюдавайки как стражите на простосмъртните влизат след тях през портите, повлекли нещо помежду си — съвсем скоро ще се увериш, Фейра Арчерън, че е в твой интерес да си покорна.

Четирите кралици ни се ухилиха с откровена омраза в очите.

И направиха път на стражите си.

Небивал страх нахлу в сърцето ми, когато мъжете стовариха окованите ми сестри пред краля на Хиберн.

Това беше ново ниво на ада. Нов вид кошмар. Дори опитах да се събудя.

Но те наистина стояха пред мен по изцапани, съдрани нощници от коприна и дантела.

Илейн ридаеше тихо и превръзката на устата и беше подгизнала от сълзи. Неста, чиято коса беше разрошена, сякаш се беше съпротивлявала като дива котка, ни оглеждаше задъхано. Погледът и спря върху Котела.

— Допусна огромна грешка, когато реши да издирваш Книгата — заяви кралят на Рисанд, чиито ръце още ме опасваха през кръста. — Нямах нужда от нея. Предпочитах да си остане скрита. Но щом хората ти започнаха да душат наоколо. Сметнах, че няма по-добър кандидат за свръзка с човешкото кралство от наскоро преродения ми приятел Юриан. Току-що се беше възстановил от тежкия процес и нямаше търпение да види как се е преобразил някогашният му дом, затова с радост посети континента.