Сара Маас - Двор от мъгла и ярост

— Ти си крадла и лъжкиня. Съзаклятничеше със сестра ни. Трябваше да накажем и теб, но вместо това ти поднасяме подарък.

Кракът на Илейн потъна във водата и тя изпищя — изпищя толкова уплашено, че заплаках от мъка.

— Моля ви — казах незнайно на кого.

Неста продължаваше да се бори, да реве през превръзката.

Илейн, за която Неста беше готова да убива, да продава тялото си, да краде. Милата, грижовна Илейн. Илейн, която щеше да се омъжи за сина на лорд, върл противник на елфите.

Стражите потопиха сестра ми в Котела с едно неумолимо движение.

Писъкът ми още отекваше в залата, когато и главата й потъна.

И не изплува.

Крясъците на Неста останаха единственият звук в залата. Касиан скочи сляпо към тях — към нея, стенейки от болка.

Кралят на Хиберн се поклони леко на кралиците.

— Наблюдавайте.

Отвъд стената от стражи помежду ни Рис сви ръце в юмруци. Но и той като нас с Мор не помръдна от мястото си, не и когато животът на Азриел беше в ръцете на краля.

Сякаш побутнат от невидима сила, Котелът се прекатури.

От ръба му в същински водопад се изля повече вода, отколкото реално можеше да побере. Черна, бълваща пушек вода.

И сякаш мощна вълна изхвърли Илейн по лице върху каменния под.

Краката и бяха толкова бледи — така фини. Не си спомнях кога за последно ги бях виждала голи.

Кралиците се приближиха. Жива, трябваше да е жива, да е искала да живее.

Илейн вдиша въздух и слабият и гръб се надигна. Мократа и нощница беше почти прозрачна.

А когато се поизправи на лакти, все още с превръзката на уста, и извъртя глава към мен.

Неста закрещя отново.

Бледата кожа на Илейн сияеше леко. Лицето и бе станало още по-красиво — безкрайно красиво, — а ушите й. Острите им върхове стърчаха под мократа и коса.

Кралиците ахнаха. А в моите мисли нахлу образът на баща ми. Как щеше да реагира, какво щеше да каже, когато най-любимата му дъщеря го погледнеше с елфическо лице?

— Значи, не е смъртоносно — прошепна тъмнокосата с грейнали очи.

Паднах на колене и заридах, а стражите дори не опитаха да ме хванат. Какво беше направил, какво.

— А сега е ред и на дивата котка, ако обичате — нареди кралят на Хиберн.

Завъртях глава към Неста, която се умълча мигновено. Котелът се изправи от само

себе си.

Касиан отново се размърда и пак се свлече на пода — но протегна немощно ръка. Към Неста.

Илейн още трепереше върху мокрите камъни. Нощницата се беше набрала по бедрата й, а малките и гърди прозираха напълно през подгизналия плат. Стражите се хилеха похотливо.

Люсиен надмогна за момент магията, сграбчила гърлото му, и изграчи на краля:

— Не я карай да лежи на пода…

Проблесна светлина, чу се стържене и Люсиен тръгна към Илейн, освободен от оковите си. Тамлин остана прикован към земята с превръзка от седефена магия през устата. Очите му следяха Люсиен, който съблече жакета си и коленичи пред Илейн. Тя се отдръпна уплашено от дрехата, от него.

Стражите влачеха Неста към Котела.

Имаше толкова много видове изтезания.

С Рис бяхме претърпели един от тях.

Сега ставах свидетел на още един.

Изтезанието, което Рис цели петдесет години бе избягвал; което още го преследваше в кошмарите му. Да не може да направи нищо, да се опълчи на злото.

докато прекършваха най-близките ни хора. Погледите ни се срещнаха. Във виолетовите му очи се гърчеше агония — гняв и чувство за вина и непреодолима агония. Огледален образ на моите.

Неста се бори до последно.

Не им се даде лесно. Дращеше и риташе, и се мяташе.

Но не беше достатъчно.

А ние не можехме да я спасим.

Стражите я вдигнаха. Илейн продължаваше да трепери на земята, наметната с жакета на Люсиен. Не смееше да погледне към Котела зад себе си, докато Неста разплискваше водата с крака.

Касиан се раздвижи отново. Съдраните му криле потрепваха, разплисквайки кръв, мускулите му подскачаха в немощни спазми. Бесните крясъци на Неста накараха очите му да се отворят, премрежени и незрящи, сякаш в отговор на вътрешен позив, на обещанието, което й беше дал. Но болката отново го запрати в несвяст.

Потопиха Неста до раменете. Тя продължаваше да се мята, разплисквайки водата. Крещеше бясно и се съпротивляваше с всички сили.

— И главата — изсъска кралят.

Стражите потопиха с усилие слабите й рамене. И натиснаха кестеняво-златистата й глава.

Тя се опълчи за последно, освобождавайки дългата си, бледа ръка.

Оголи зъби и посочи с пръст краля на Хиберн.