Сара Маас - Двор от крила и разруха

Жуженето на мухите и писъците на оцелелите отдавна бяха заместили тътена на бойните барабани.

Полесражението вече представляваше кървава шир от оплетени трупове — и човешки, и елфически, насечена тук-там от пречупени крила, щръкнали към сивото небе, или туловища на повалени коне.

Независимо от тежката облачна покривка, горещината бе толкова силна, че скоро вонята щеше да стане непоносима. По изцъклените, вторачени в небесата очи вече пълзяха мухи. Дребните твари не правеха разлика между смъртна и безсмъртна плът.

Проправяйки си път през доскоро тучната ливада, преглеждах знамената, оваляни в кал и кръв. Със сетни сили държах крилата си вдигнати над труповете и броните. Енергията ми се беше изчерпала много преди края на касапницата.

През последните часове се бих също като смъртните в редиците ни: с меч, юмруци и свирепа, безпощадна вглъбеност. Дълго удържахме фронта срещу легионите на Равения — час след час, както ми бе наредено от баща ми, както знаех, че трябва. Проявяхме ли слабост тук, погубвахме и бездруго омаломощената ни съпротива.

Крепостта, извисяваща се зад гърба ми, беше твърде ценна, за да я предадем на Верноподаниците. Не само зароди местоположението й в сърцето на континента, но и заради ресурсите, скрити зад стените й. Заради ковачниците, димящи денонощно в западната й част, въоръжаващи неуморно войските ни.

Пушекът от ковачниците сега се смесваше с този от кладите, които палеха зад мен, докато обхождах бойното поле, взирайки се в мъртвешките лица. Реших да изпратя всички войници, които можеха да се справят с това, да събират оръжия от жертвите и на двете армии. Имахме прекалено отчаяна нужда от тях, за да мислим за честта си. Особено при положение, че врагът изобщо не знаеше що е чест.

Покой — над полесражението тегнеше такъв покой в сравнение с клането и хаоса, които най-сетне секнаха преди няколко часа. Армията на Верноподаниците би отбой, вместо да се предаде, зарязвайки мъртъвците си на гарваните.

Заобиколих един повален червеникавокафяв кон; очите на красивото животно си бяха останали облещени от ужас, а по окървавения му хълбок се рояха мухи. Ездачът му лежеше под него с усукано тяло и полуотсечена глава. Не от меч. Не, жестоките рани по врата му бяха от нокти.

Нямаше да се предадат лесно. Кралствата и земите, ламтящи за човешки роби, нямаше да се откажат от войната, освен ако ножът не опреше до кокал. И дори тогава… Още в самото начало научихме по трудния начин, че не зачитаха древните правила и ритуали на битката. А елфическите земи, изпратили свои воини да се бият рамо до рамо със смъртните… Изтребваха ни като плъхове.

Пропъдих с ръката си, наслоена с моята собствена и чужда кръв, една муха, която зажужа до ухото ми.

Някога си мислех, че смъртта ще е нещо като спокойно завръщане у дома — сладка, тъжна приспивна песен, нежен зов към отвъдното.

Настъпих с бронирания си ботуш флагщока на един знаменосец от армията на Верноподаниците, размазвайки червеникава кал по глигана с големи бивни, извезан върху смарагдовия флаг.

Вече се питах дали приспивната песен на гибелта представляваше всъщност прелестна мелодия, или такава по-скоро беше жуженето на мухи. Дали мухите и белите червеи не бяха лакеи на Смъртта.

Бойното поле се простираше до хоризонта във всяка посока, освен към крепостта зад мен.

Три дни устоявахме на вражеските атаки; три дни се сражавахме и погивахме тук.

Но успяхме да отбием щурма им. Отново и отново прегрупирах човешките и елфическите войски, не пропуснахме Верноподаниците отвъд редиците си дори след като разбиха уязвимия ни десен фланг с нови взводове на втория ден.

Точех от силата си, докато от нея не остана само дим във вените ми, а после впрегнах в действие илирианското си обучение, докато в света не останаха само мечът и щитът ми, единствените ми оръжия срещу вражеските орди.

Едно съдрано илирианско крило стърчеше от купчина трупове на Върховни елфи, сякаш цели шестима от тях се бяха борили срещу великия воин. Сякаш той ги бе повлякъл до един със себе си в отвъдното.

Сърцето ми изпълваше с бесен тътен цялото ми разбито тяло, докато извлачвах труповете един по един.