Сара Маас - Двор от мъгла и ярост

Изригна в залата и струпалите се наоколо войници извърнаха лица и заотстъпваха назад.

Дори Рис застина на място, докато кралят и кралиците гледаха с отворени от смайване усти. Сестрите ми и Люсиен също се бяха обърнали към мен.

Дълбоко в светлината на деня намерих нещо друго. Очистителна, бистра сила. Унищожителката на проклятия — унищожителката на заклинания. Лъчите обходиха всичко в тронната зала, разкриха ми всяка магия, всяко вълшебство, показаха ми пътя. Пламнах още по-ярко, докато очите ми търсеха и търсеха.

Защитните заклинания бяха преплетени неразривно в костените стени на замъка.

Отново накарах светлината да избухне — ловък трик, който ми даде време да изтръгна заклинанията от древните им корени.

Сега оставаше само да изиграя ролята си.

Светлината избледня, а аз лежах свита на пода, скрила глава между ръцете си.

Тишина. Всички се взираха в мен безмълвно.

Дори Юриан бе спрял да злорадства от мястото си до стената.

Свалих ръце, гълтайки жадно въздух, и примигах, докато очите ми не намериха Тамлин. После обходиха тълпата, кръвта и приятелите ми, само за да се върнат на него.

— Тамлин? — прошепнах.

Той не помръдна от мястото си. Отвъд него кралят ме наблюдаваше изумено. Дали знаеше, че съм изкоренила защитните му заклинания, дали подозираше какво бях намислила — тези въпроси не ме интересуваха в момента.

Примигах отново, сякаш опитвах да избистря съзнанието си.

— Тамлин?

Огледах ръцете си, кръвта по тях, а когато обърнах очи към Рис, към мрачните лица на приятелите си и подгизналите ми, безсмъртни сестри.

Заотстъпвах уплашено от Рис, който впери смаян, недоумяващ поглед в мен.

Заотстъпвах към Тамлин.

— Тамлин — пророних името му отново. Люсиен пристъпи между двете ни с Илейн. Аз обаче се завъртях към краля на Хиберн. — Къде… — Отново погледах Рисанд. — Какво си ми направил? — прошепнах гърлено. И направих още крачка към Тамлин. — Какво си ми направил?

Изведи ги. Изведи сестрите ми оттук.

Моля те, влез в играта ми. Моля те …

По връзката ни нямаше нито звук, нито щит, нито капка чувство. Силата на краля я заприщваше непреодолимо. И не можех да и се противопоставя, нищо че бях унищожителката на проклятия.

Рис обаче пъхна ръце в джобовете си и каза ехидно:

— Как се освободи?

— Какво? — кипна Юриан, отблъсна се от стената и закрачи бясно към нас.

Аз се обърнах към Тамлин, мъчейки се да прогоня мисълта, че и чертите на лицето му, и мириса му, и дрехите му ми се струваха някак чужди. Той ме наблюдаваше мнително.

— Не му позволявай да ме отведе отново, не му позволявай. не му.

За миг осъзнах какво правя и от гърлото ми рукнаха треперливи вопли.

— Фейра — пророни тихо Тамлин.

И разбрах, че съм успяла.

Заридах още по-неутешимо.

Изведи сестрите ми — замолих Рис през безжизнената ни връзка. — Премахнах защитните заклинания. Пътят ви е отворен. Изведи ги.

— Не му позволявай да ме отведе — простенах отново. — Не искам да се връщам на онова място.

А когато погледнах към Мор, към сълзите по лицето й, докато помагаше на Касиан да се изправи, разбрах, че знае какво правя. Но сълзите мигновено се превърнаха в тъга по Касиан и тя извърна потресен поглед към Рисанд.

— Какво си причинил на горкото момиче? — изплю срещу него.

Рис килна глава.

— Как успя, Фейра?

Беше окъпан в кръв. Последната ни игра — това щеше да е последната ни игра.

Поклатих глава. Кралиците бяха отстъпили назад и стражите им ни разделяха от тях като стена.

Тамлин ме наблюдаваше внимателно. Люсиен също.

Затова се обърнах към краля. Той се усмихваше. Сякаш знаеше.

— Разруши връзката — наредих му аз.

Рисанд застина.

Тръгнах гневно към краля и паднах на колене пред трона му.

— Разруши връзката. Онази сделка. единението. Той. принуди ме да го направя, да се закълна.

— Не — каза Рисанд.

Не му обърнах внимание, макар и сърцето ми да се късаше, макар и да знаех, че думата се бе изплъзнала от устата му.

— Направи го — настоях пред краля, молейки се тайно да не забележи, че бях премахнала заклинанията му, че бях оставила широко отворена врата. — Знам, че можеш. Просто. освободи ме. Освободи ме от връзката.

— Не — повтори Рисанд.

Очите на Тамлин прескачаха ту към мен, ту към него. Погледнах го, Великия господар, когато някога бях обичала, и прошепнах:

— Стига вече. Стига толкова смърт. стига убийства. — Заридах през стиснати зъби и извърнах поглед към сестрите си. — Стига вече. Води ме у дома и ги пусни да си вървят. Кажи му, че това е част от сделката ви и ги освободи. Моля те.