Сара Маас: Двор от мъгла и ярост

Юриан закрачи към Люсиен сред настаналата врява с подигравателна усмивка на лице.

— Знаеш ли какво правят илирианските копелета с красивите жени? Съвсем скоро няма да имаш другарка. не и в нормално състояние.

Люсиен му изръмжа злобно.

Аз се изплюх в краката на Юриан.

— Върви по дяволите, противна гад.

Ръцете на Тамлин стиснаха раменете ми. Люсиен се завъртя към мен и металното му око се присви, жужейки в орбитата си. Вековете на култивирана цивилизованост овладяха гнева му.

А аз самата нямах никакви опасения.

— Ще си ги върнем — уверих го тихо.

Люсиен обаче ме наблюдаваше съмнително. Твърде съмнително.

Обърнах се към Тамлин.

— Води ме у дома.

В този миг гласът на краля се извиси над препирните на кралиците.

— Къде е?

Предпочитах подигравателния, арогантен тон пред безизразния, брутален вик, който проряза въздуха в залата.

— Ти. ти трябваше да носиш Книгата на Диханията — рече той. — Чувствах я тук, беше.

Целият замък се сгърчи, когато кралят осъзна, че Книгата не е в моя джоб.

— Твоя грешка — отвърнах просто аз.

Ноздрите му се разшириха. Дори морето под нас като че ли се сви от ужас пред върлия гняв, избелил червендалестото му лице. Но той само примига и бурята стихна.

— Когато си върна Книгата, очаквам присъствието ти тук — нареди строго на Тамлин.

Сила с аромат на люляк и кедър, и пролетна зеленина се изви около мен. Всеки момент щяхме да се ответреем — през дупката в защитните заклинания, която никой нямаше представа, че аз бях отворила.

Затова казах на краля и Юриан, и кралиците, спорещи коя ще влезе първа в Котела:

— Собственоръчно ще запаля кладите ви заради онова, което причинихте на сестрите ми.

После изчезнахме.

Рисанд

Кацнах на пода в градската къща и Амрен мигновено се притече на помощ, ругаейки при вида на крилете на Касиан. И дупката в гърдите на Азриел.

Дори нейните целебни сили не можеха да излекуват и двама им. Не, трябваше ни истински лечител за всеки от тях, и то веднага, защото ако Касиан загубеше крилете си. знаех, че би предпочел да умре. Като всеки друг илирианец.

— Къде е тя? — попита Амрен.

Къде е тя къде е тя къде е тя

— Разкарай Книгата оттук — наредих й вместо отговор и хвърлих парчетата на пода. Не исках дори да я докосвам — толкова лудост и отчаяние, и радост съчетаваше в

себе си. Амрен пренебрегна заповедта ми.

Мор още я нямаше — навярно криеше Неста и Илейн на някое безопасно място.

— Къде е тя? — попита отново Амрен, притискайки длан към раздрания гръб на Касиан. Знаех, че не говори за братовчедка ми.

Сякаш призована от мислите ми, Мор се появи — задъхана и бледа. Свлече се на пода пред Азриел и изтръгна с окървавени, разтреперани ръце стрелата от гърдите му, оплисквайки килима с кръв. Натисна с пръсти раната му, откъдето бликна светлина, докато силата й скрепяваше разкъсаните кости, плът и вени.

— Къде е тя? — не се отказа Амрен.

Нямах смелост да изрека думите.

Затова Мор ги изрече вместо мен, коленичила над Азриел. За щастие на двамата ми братя бях в безсъзнание.

— Тамлин е предложил на краля свободен път през земите си и нашите глави на поднос, ако той залови Фейра, разруши връзката й с Рис и му позволи да я върне в Двора на Пролетта. Кралят доведе кралиците заедно със сестрите на Фейра, чрез които им доказа, че може да ги дари с безсмъртие. Пусна горките момичета в Котела. Не можахме да го спрем. Държеше Касиан и Азриел.

Живачните й очи се стрелнаха към мен.

— Рисанд.

— Нямахме друг избор и Фейра го знаеше — смогнах аз. — Затова се престори, че се освобождава от контрола, който Тамлин си мислеше, че имам над съзнанието й. Че. ни мрази. И му обеща да се прибере у дома. но само ако сложи край на убийствата. Ако ни пуснеше да си вървим.

— Ами връзката? — прошепна Амрен.

Кръвта на Касиан лъщеше по ръцете й, с чиято сила забавяше потока й.

— Помоли краля да я разруши — обясни Мор. — И той изпълни желанието й.

Имах чувството, че умирам — че някой разсича гърдите ми надве.

— Това е невъзможно — учуди се Амрен. — Подобна връзка не може да бъде разрушена.

— Според краля е възможно.

— Кралят е глупак — излая Амрен. — Подобна връзка не може да бъде разрушена.

— Така е, не може — съгласих се аз.

И двете обърнаха погледи към мен.

Прочистих главата си, разбитото си сърце — разбито заради постъпката на другарката ми, заради саможертвата и в името на мен и семейството ми. На сестрите й. Защото не се имаше за ценна. Дори след всичко, което беше сторила.