Сара Маас - Двор от мъгла и ярост

Тамлин обаче се осмели да направи още крачка напред, загледан в мен, сякаш виждаше призрак. Люсиен сложи ръка на рамото му да го спре. Металното му око жужеше в черепа му.

— Не — повторих, този път по-високо.

— Какво ти е коствало? — попита тихо Рисанд.

Задращих с нокти по стената, разделяща съзнанията ни; замятах се неистово в хватката на юмрука, задушаващ магията ми.

Без да отчете въпроса му, Тамлин обърна поглед към краля.

— Имате думата ми.

Кралят се усмихна.

Пристъпих към Тамлин.

— Какво си направил?

Кралят на Хиберн обясни от трона си:

— Сключихме сделка. Аз му предавам вас, а той пропуска армиите ми в Притиан през земите си. Където ще се установим, докато разрушаваме онази глупава стена.

Поклатих глава. Люсиен отказа да посрещне умолителния поглед, който му отправих.

— Ти си умопомрачен — изсъска Касиан.

Тамлин протегна ръка към мен.

— Фейра. — Заповед. Сякаш бях личното му куче.

Не помръднах от мястото си. Трябваше да се освободя; да освободя проклетата си сила.

— Ти — поде кралят, посочвайки ме с дебел показалец — си много трудна за залавяне. Естествено, уговорката ни включва и да работиш за мен, след като се завърнеш при съпруга си, но. Всъщност съпруг или бъдещ съпруг ти е Тамлин? Не си спомням.

Люсиен плъзна поглед по всички ни с пребледняло лице.

— Тамлин — пророни той.

Той обаче не свали ръката, протегната към мен.

— Отиваме си у дома.

Отстъпих назад — към Рисанд, който още подпираше Азриел.

— А, има и още нещо — продължи кралят. — Искаше ми се. Е, всъщност Юриан изяви желание. Общо взето, с един куршум два заека. Та искаме Великия господар на Двора на Нощта мъртъв. И да разберем кои са приятелите му. Юриан много се е ядосвал, че цели петдесет години не си ги разкрил. Е, Юриан, вече знаеш кои са. И можеш да правиш каквото решиш с тях.

Приятелите ми бяха в бойна готовност. Дори Азриел придвижваше една от окървавените си, белязани ръце към мечовете си. Кръвта му се стичаше в локва до ботушите ми.

Обърнах се към Тамлин и заявих с равен, спокоен глас:

— Няма да ходя никъде с теб.

— Друго ще говориш, скъпа моя — отвърна вместо него кралят, — когато изпълня последната част от уговорката ни.

Стомахът ми се сви на топка от ужас.

Кралят кимна с брадичка към лявата ми ръка.

— Ще прекъсна връзката между двама ви с Рисанд.

— Моля те — прошепнах.

— Как иначе Тамлин ще си върне булката? Не е редно съпругата му да търчи при друг мъж веднъж месечно.

Рис не продума, макар че усетих как стисва Азриел по-силно. Следеше ситуацията, бореше се да освободи силата си. Мисълта, мълчанието помежду ни да се проточи завинаги.

Тамлин още стоеше в далечния край на грубия полукръг, който образувахме пред подиума.

— Недей — примолих му се с пресеклив глас. — Не му го позволявай. Казах ти. казах ти , че съм добре. Че съм си тръгнала.

— Не беше добре — озъби се Тамлин. — Той е използвал връзката ви, за да те манипулира. Защо според теб отсъствах толкова често? Търсех начин да те освободя. А ти ме напусна.

— Напуснах те, защото щях да умра в онази къща!

Кралят на Хиберн изцъка с език.

— Май не това очакваше, а?

Тамлин му изръмжа, но отново протегна ръка към мен.

— Да се прибираме у дома. Веднага.

— Не.

— Фейра. — Непоклатима команда.

Рис почти не дишаше — почти не помръдваше.

Тогава осъзнах. правеше го, за да не издаде мириса си. Нашият мирис. Единението ни.

Юриан беше извадил меча си и гледаше Мор сякаш се канеше да убие първо нея. Окървавеното лице на Азриел се изкриви от гняв, когато го забеляза. Касиан, още вкопчен в приятеля си, плъзна преценяващ поглед по трима им и се подготви за бой.

Спрях да блъскам по юмрука, стиснал силата ми. Вместо това го загалих нежно, любящо.

Аз съм Върховен елф и човек, всичко и нищо — казах на магията, която ме държеше. — Ти нямаш влияние над мен. Аз съм като теб — истинска и нереална, просто малки откъслеци сила. Ти нямаш влияние над мен.

— Ще дойда с вас — рекох тихо на Тамлин и Люсиен, който пристъпи нервно от крак на крак, — ако ги пуснете да си вървят.

Нямаш влияние над мен.

Лицето на Тамлин се разкриви от гняв.

— Те са чудовища. Те са. — Вместо да довърши изречението си, прекоси залата, протегнал ръка да ме сграбчи. Да ме ответрее оттук.

Нямаш влияние над мен.

Юмрукът, стиснал силата ми, се отпусна. Изчезна.

Тамлин се спусна към мен. Бързо — прекалено бързо.