Сара Маас - Двор от мъгла и ярост

Погледнах листа в ръката си, но очите ми не виждаха, устните ми отказваха да помръднат.

Нямаше да им позволя да ме използват като инструмент, като пионка. Нямаше да служа за проводник и лакей на тези древни неща .

Бях наизустила заклинанието. Щях да го произнеса, да изпълня съзнанието си с него.

Първата дума се оформи в дъното на паметта ми. Завлачих се към нея с протегнати ръце — към думата, чиято нишка щеше да ме върне в тялото ми, в истинското ми аз.

Силни ръце ме издърпаха назад, изтръгнаха ме от нея.

Мътна светлина и плесенясали камъни се изляха обратно в света ми, залата се завъртя пред погледа ми, а като си поех дъх, осъзнах, че Азриел ме разтърсва с толкова изцъклени очи, че бялото им светеше в мрака. Какво се беше случило, какво.

Над главите ни проехтяха стъпки. Азриел мигновено ме тикна зад себе си и вдигна окървавения си меч.

Движението избистри главата ми достатъчно, че да усетя как нещо мокро и топло се стича по долната ми устна и брадичката ми. Кръв — носът ми кървеше.

Стъпките се приближиха и приятелите ми посрещнаха с извадени оръжия красивия, кестеняв мъж, който заслиза с горда крачка по стълбището. Човек — краищата на ушите му бяха обли. Но очите му.

Познавах цвета на тези очи. Цели три месеца бях гледала едното, затворено в кристал.

— Наивна глупачка — каза мъжът.

— Юриан — пророних аз.

Премерих с поглед разстоянието между приятелите ми и Юриан, сравних моя меч с двата кръстосани на гърба му. Касиан пристъпи към слизащия по стълбището воин и изръмжа:

— Ти.

Юриан се подсмихна.

— Май си се изкачил в йерархията, а? Поздравления.

Почувствах как се носи към нас. Като вълна от нощ и ярост Рис изникна до мен. С толкова неусетно движение изтръгна Книгата от ръцете ми и я пъхна в своя джоб, че почти не разбрах какво е станало.

Но в мига, в който металът напусна пръстите ми. Свещена Майко, какво се беше случило? Бях се провалила, така лесно беше превзела съзнанието ми, че.

— Добре изглеждаш, Юриан — отбеляза Рис и отиде до Касиан, небрежно заставайки между мен и древния воин. — За труп.

— При последната ни среща — усмихна се през зъби Юриан — още топлеше чаршафите на Амаранта.

— Значи си запомнил — провлачи спокойно Рисанд, макар че аз самата горях от ярост. — Интересно.

Юриан стрелна поглед към Мор.

— Къде е Мириам?

— Мъртва е — отговори с равен тон Мор. Разправяше същата лъжа от цели петстотин години. — Двамата с Дракон се удавиха в Еритрийско море. — Безизразното лице на принцесата на кошмарите.

— Лъжкиня — подхвърли Юриан. — Винаги си била лъжкиня, Мориган.

От гърлото на Азриел се изтръгна стържещ звук, какъвто не бях чувала от него досега.

Юриан не му обърна внимание. Гърдите му се надигнаха от гняв.

— Къде си отвела Мириам?

— Далеч от теб — отвърна Мор. — При принц Дракон. Двамата станаха другари и се ожениха още в нощта, когато ти уби Клития. Оттогава нито веднъж не е помислила за теб.

Бурна омраза изкриви бронзовото му лице. Юриан — героят на човешките легиони. превърнал се с годините в едно от онези чудовища, с които се сражаваше.

Рис се пресегна назад да хване ръката ми. Бяхме видели достатъчно. Аз стиснах ръба на Котела, призовавайки го да се подчини, да дойде с нас. И се приготвих за вятъра и тъмнината.

Само че те не дойдоха.

Мор хвана ръцете на Касиан и Азриел — но не помръдна от мястото си.

Юриан се усмихна.

— Нов трик? — провлачи Рисанд, стисвайки ръката ми още по-силно.

Юриан сви рамене.

— Изпрати ме да ви разсейвам, докато довърши заклинанието си. — Усмивката му стана вълча. — Ще напуснете замъка само с негово разрешение. Или на парчета.

Кръвта ми се смръзна. Касиан и Азриел заеха бойни пози, но Рис просто килна глава. Усетих как тъмната му сила се надига и надига, сякаш се готвеше да размаже Юриан на място.

Но нищо не се случи. Не почувствах дори полъх от онзи нощен вятър.

— А, да, това е другото — обясни Юриан. — Не помниш ли? Е, явно си забравил. Добре че аз бях там, буден през цялото време, Рисанд. Тя открадна неговата Книга със заклинания, за да отнеме силите ти.

Вътре в мен, сякаш ключ, завъртян в ключалка, онова ядро от нажежена мощ просто. застина. Връзката му със съзнанието и душата ми се скъса — не, някаква невидима ръка я стисна толкова силно, че нищо не можеше да премине по нея.

Потърсих съзнанието на Рис, нашата връзка.

Но се натъкнах на твърда стена. Не диамантена, а от странен, бездушен камък.